Смятам,че безсмисления мач в неделя срещу Киево няма да има никакво значение за оценките ви за сезона.Нека всеки,който има желание да направи по-задълбочен анализ на сезона.Какво ви хареса и какво не ви хареса?Къде си подобрихме представянето и къде станахме по-слаби?Какво според вас трябва да се случи за в бъдеще и така нататък..

Ако има интеристи, които да се радват на това 5 място, значи не са истински такива. С назначаването на Мадзари бях убеден, че ще тръгнем на горе, дори си мислех, че ще сме 2-ри или 3-ти в крайното класиране, но уви. След първоначалния фурор в продължение на 4-5 мача, всички се заблудихме, че този сезон със сигурност ще е различен от предходните два. Тръгнахме доста добре, а пред нас бе единствено Рома. Защитата беше феноменална, ако не се лъжа, допуснахме гол едва в третия кръг и то срещу гобите. Както се вика, дори Моуриньо нямаше такъв старт на сезона. За жалост обаче, това траеше точно около 3-4 седмици. От там на татък започна да си проличава слабостите на треньора и на някои играчи. Започнахме с посредствени и срамни резултати и то не къде да е, а в собственият ни дом Меаца. Мадзари беше като обсебен с тази схема на игра, която така и не смени през целия сезон и смея да твърдя, че точно тя ни изяде главите в доста мачове, които бяха в графата задължителни. Нямаше как да се оправдае с наказани или контузени играчи, защото през по-голяма част от сезона, той разполагаше с абсолютно всички, но той винаги търсеше оправданието другаде, или феновете му били криви, или Ковачич не ставал, или тревата била много мокра, времето било облачно и куп други смешни оправдания, но никога не каза - "аз съм виновен".
Да не говорим за откровено страхливата му игра по време на домакинските мачове, точно когато Интер трябва най-много да атакува и да не го е страх.
Късните му смени също повлияха за някои от резултатите, защото ако ги бе направил 15-20мин по-рано някои резултати нямаше да са негативни.
Та ние дори нямаме изграден стил на игра, играем само по фланговете с безкрайни безумни центрирания към единствения ни нападател (да единствен, защото Паласио игра самичък в продължение на цял полусезон). Или връщаме към защитниците, те от своя страна с балонно центриране напред и който я хване и този процес е непрекъснат, бяхме станали толкова предвидими, че средняците в Серия А ни разкриха за няколко мача. Като прибавим и слабата форма на някои от играчите, резултата е на лице. С идването на Ернанес и налагането на Ковачич в последните мачове се усети някакво подобрение, но с тази схема няма как да се получи.
Общо взето сезона е отново посредствен, който не отговаря на амбициите на клуб като Интер. Надявам се Тохир да вземе радикални мерки и да промени нещо за да тръгнем на горе.

Поредният посредствен сезон от няколко години насам и поредната липса на израстване в играта ни. Уж всички казваха, че това е някакъв преходен и нулев сезон, както се обявяваше още през есента на 2013 година преди да е започнало Калчото, но след като е така никой не разбра защо не залагахме на младите ни и талантливи състезатели. Едва сега накрая Мадзари се сети, че в състава си разполага с футболисти като Икарди и Ковачич, и започна да им гласува доверие по-често. Тайдер също е забравен, някъде там между резервната скамейка и тренировъчната ни база. Кузманович през цялата подготовка почти не получаваше шанс, след това изведнъж се превърна в нещо като неизменен титуляр, което беше необяснимо за повечето от нас, при условие, че разполагаме с талант като Ковачич, към който ако не демонстрираме нужното внимание ще потърси развитие на кариерата си на друго място.

Иначе едва ли имаше привърженик на Интер, който като чу, че Мадзари ще бъде новия треньор на клуба да не се е зарадвал. Аз също бях един от най-големите оптимисти относно бъдещето на тима под негово ръководство. Бездната на посредствеността и липсата на по-висши треньорски умения у Мадзари обаче ни лишиха от израстването, което всички очаквахме да видим през тази година. Тръгнахме перфектно и записахме мечтания старт, но не след дълго противниците ни ни разкриха, защото играта ни беше (а и все още е) прекалено предвидима, дори и за отборите, които през този сезон имаха за задача да запазят мястото си в Серия А. Мадзари във всеки мач затвърждаваше глупостта и неуменията да води голям отбор, които и в крайна сметка ще му изядат главата. Не искам да бъда песимист, защото почти никога в живота като цяло не съм бил такъв, но оставянето на Валтер Мадзари за наш треньор и през следващия сезон е равно на катастрофа. Ще гледаме мачовете от тази кампания на повторение с леко променен състав. Не го имам нито за голям тактик, нито пък за голям специалист, щом отбори от дъното на класирането ни разкриваха и успяха да ни противодействат на "Меаца". За пореден път ще кажа, че този човек няма място в Интер и докато все още ни е треньор не ни чака нищо хубаво. Видяхме го в Наполи, при все, че там разполагаше с футболисти като Хамшик, Лавеци и Кавани. Когото и да купим през лятото, не вярвам, че ще направим повече от 1-2 трансферни удара с подписването на по-доказани и опитни футболисти, така че в тоя ред на мисли не очаквам голямо изменение на състава ни от този сезон. С подобна страхлива постройка обаче и с подобни плахи указания няма да постигнем нещо по-различно от сега. Много хора обичат да пишат след наши мачове: "с тези футболисти толкова", аз обаче сега ще кажа "с този треньор толкова", когато го сменим може да очакваме и да се надяваме на нещо повече.

Ами аз не успях да гледам голяма част от мачовете, но от коментарите и анлизите, които прочетох останах с впечатлението, че ние нямаме кой знае какъв напредък от миналият сезон, с изключение че сега нямахме толкова конузени играчи Според мен ,треньорът ни се опита да наложи схема на игра, за която ние реално не разполагаме с подходящите играчи. Освен това, като се вземе предвид, че и някои от основните ни играчи са супер непостоянни - Гуарин, Ранокия и Алварез, то според мен класиренто не е толкова зле, даже е реалистично. Не може клуб с претенций за тройката да разчита само на двама нападатели - един Паласио, който изкара целият сезон на раменете си и 21-год. Икарди ( Милито не го боря, по обясними причини). Това е повече от смешно. Като за начало, трябва да се отървем от ненужните играчи и това вече го говорим трети сезон Специално за Гуарин, Ранокия и Алварес, аз съм да бъдат продадени и с парите да се вземат ако трябва, само двама играчи, но с нужните качества. Също трябва да се реши проблема с Мадзари - да му се вземат играчи, каквито иска ( тоест половината отбор на Наполи) или да му се бие шута и да се вземе треньор, който ще може да нагоди тактиката си и схемата на игра в зависимост от играчите с които разполагаме. Защото тези схеми със " Ще оставим Мадзари, защото има още една година от договора си, пък той ще смени тактиката с четирима в защита", ми се струва че няма да проработят. Като положително нещо мога да посоча трансферите на Ернанес и Видич, както и представането на младите ни играчи, които получават шанс от време на време - Жуан, Ковачич и Икарди. Като прибавим и Тайдер, както и играчите на които ще се разчита следващият сезон - Видич, Роландо, Ханданович, Паласио, Камбиасо и Ернанес, то имаме една добра основа. Оттук нататък ни трябват само правилните трансфери, както и нов треньор според мен

Поредния посредствен сезон според мен.Отборът не претърпя почти никакво развитие.През сезона в повечето мачове Интер на Мадзари много приличаше на Интер на Страмачони.Мадзари след като подписа настояваше,че сезона е преходен,че тепърва ще развива нов отбор,едва ли не ни накара да нямаме кой знае какви очаквания към отбора.Това не е лоша стратегия,но ако беше интегрирал много по-рано в отбора най-големите ни таланти Икарди и Ковачич,заряза на пейката и Тайдер след като уж той го искаше,за сметка на посредствения Кузманович,който в много мачове само разхождаше фланелката по терена.Изгони Касано,за сметка на някакъв алжирец,който бе натирен под наем в слабака Ливорно през зимата.На всичкото отгоре Мадзари имаше комфорта да играе само на един фронт във Серия А без да го притесняват мачове в Европа и не успя да мотивира отбора да дава всичко от себе си във само един мач на седимца.Дори в някои мачове и физически не бяха добре подготвени играчите ни.По мое мнение само заради слабата конкуренция в Серия А сега сме на 5-то място,а дори Наполи и Фиорентина направиха толкова много грешки,че при по-сериозно постоянство имахме всички шансове за 3-ката но уви.
Големите разочарования сред футболистите през този сезон за мен са Гуарин и Алварес.Особенно при колумбиеца не очаквах чак такъв ужасен сезон.Смятам,че лятото при оферта от над 10 млн. задължително трябва да го продадем,същото се отнася и за Алварес.Започна силно сезона,но постепенно се завърна към средняшкото си ниво,време е да се отървем от "бидоните" стига сме им давали шансове сезон след сезон.
Иначе имаше и някои позитивни неща през този сезон в Интер.След негативните е редно и позитивите да бъдат отличени.Защитата в сравнение с миналата година е доста по-стабилна и солидна.Това говори и статистиката-през миналия сезон сме допуснали 57 гола,а през този 37 и сме отбора със 3-та най-добра защита в Калчото след лидерите Ювентус и Рома.
Другия позитив е израстването на Джонатан и Нагатомо.През целия сезон бяха много полезни в атака и имат на сметката си стабилен брой асистенции и голове.И все пак смятам,че на тези постове ни трябват доста по-качествени играчи особенно при един по-дълъг и натоварен сезон какъвто се очертава да е следващия с участието ни в ЛЕ не вярвам да успеят да издържат на една интензивна кампания.
И последното добро нещо през този сезон са Икарди и Ковачич.Двамата наистина са огромни таланти и при правилна работа с тях със сигурност може да станат играчи от най-висока класа.
Относно другия сезон с оглед на това,че Мадзари ще остане очаквам този път да му бъдат поставени по-високи цели и той да поеме отговорност,че ще ги изпълни.В селекцията ни лятото трябва да преобладава качеството,а не количеството.По-добре да се вземат 4-5 наистина качествени играча,а не 10,но почти всичките със съмнителни качества,каквито са ни трансферите ни в последните години.Иначе както отбеляза колегата над мен имаме добра основа и с 4-5 класни попълнения нещата може и да се получат.

Имаше едно изказване преди седмица някъде на Мадзари, в което той спомена, че Интер не играе футбола, който той иска, но нямал изпълнители за неговия предпочитан стил на игра. Всъщност на мен ми изглежда точно обратното. Мадзари кара отбора да играе футбол, за какъвто нямаме изпълнители. Опитваме се да играем някакъв реактивен футбол - да реагираме на играта на съперника и да ги удряме на контри с някакви по-директни атаки. Тотално несъвместимо е с играчите, които имаме. 1-во ние нямаме бързи футболисти, 2-ро халф-бековете ни са слаби във фаза защита, 3-о нямаме високи и здрави футболисти, които физически да надделяват на противниците. Имаме много технични халфове, халф-бековете също са добре технически, имаме един раздвижен нападател като Паласио и един много силен в пеналта като Икарди. Ако този отбор има някъде силна страна, то би следвало да се очаква тя да е при задържането, разиграването на топката и граденето на постепенни атаки, а ние точно там издишаме най-много, защото сме адски предвидими и за 3 мача цялата Серия А ни научи какво правим. Това е и историята на целия ни сезон. Мадзари го е страх да играе единствения футбол, за който има изпълнители. Нападаме с малко хора, нападаме еднотипно, и чак когато опре ножа в кокала се тръгва по-смело напред. С тия футболисти, които имаме, този маниер на игра няма да сполучи. И не сполучи... Сезонът е слаб, защото реално ние не развихме нищичко в играта си до някакво що-годе добро ниво. 5-и сме, защото нямаше Лига Европа, с нея - пак щяхме да сме 9-и.

Бавно, но славно сме се устремили към дълбоките води на посредствеността. Вървим по пътя на Ливърпул и най-лошото е, че не взимаме никакви резки мерки и не правим почти никакви промени за да променим статуквото. Вече трета година оставаме без купа, но не в това е толкова главния проблем. Проблемът е, че ние дори не сме в битката за медалите - нито в Калчото, нито за Купата на Италия. Отпадаме безславно, а в първенството записваме нулеви/преходни сезони. Продължавам да не си обяснявам как пропуснахме да наградим онзи шампионски отбор през 2010 година, когато направихме много голяма грешка и може би това беше повратната точка за нашия упадък.