В Италия започва годината на Голямата футболна депресияВестник "Соле 24 оре", който е официален орган на Конфедерацията на едрите работодатели в Италия (Конфиндустрия), помества днес коментар за започващото в неделя футболно първенство.
Започва годината на Голямата футболна депресия. Бившият най-красив шампионат стартира по системата "втора употреба с гаранция". Кампанията на футболната борса мина без фанфари, защото повечето продаваха, а не купуваха. Грандовете гледаха първо да инкасират и после да купуват. Малките, към които спада втората редица на серия А и цялата серия Б, си разменяха играчи, както децата си разменят картинки с футболисти с надеждата за изгодна трампа - аз то давам защитник, а ти ми даваш нападател.
Малцината, които могат да си го позволят, откриват таланти в детско-юношеските си школи. Крайно време беше това да стане и дано най-после престанем да чуваме, че добри футболисти по на 18-20 години трябвало още да узряват, се казва в коментара.
След години на прахосничество и на луди пари, похарчени не винаги за най-подходящите трансфери, най-после направихме откритието, че не можем да караме до безкрай тази безгрижна фиеста, защото това ще ни докара до банкрут. Сега се леят крокодилски сълзи.
Милан, който пръв даде тон за голямата надпревара да се изкупят най-добрите играчи, защото мечтаеше за европейски супершампионат на мястото на националните първенства, сега отново проповядва национална футболна независимост. Междувременно Морати напълни касата си благодарение на Ибра и вече обещава нови попълнения, докато плаща заплати не на един, а на три отбора. Изглежда Мистър Петрол (както наричат Морати - бел.кор.) успя да проумее, че Интер не е като неговите бензиностанции, които винаги приличат на рог на изобилието, дори и в мизерни времена, пише "Соле 24 оре".
Заплатите на звезди и звездички тежат като воденични камъни на спартанските клубни бюджети. Все пак е съмнително, че неблагоприятната конюнктура е довела до изравняване на стойностите в шампионата до степен, която да преобърне прогнозите. Богатите си остават богати и другите могат само да се наслаждават на епизодични препъвания на грандовете.
Победата на Лацио над Интер на финала за суперкупата в Пекин беше отпразнувана като триумф на бедните, но бе плод на отличната нагласа на колектива и на случайността. Има право Ло Тито (име на президента на Лацио е Клаудио Лотито, но авторът на коментара умишлено го изписва така, за да намекне за диктаторските му маниери, оприличавайки го на бившия югославски лидер Йосип Броз Тито - бел.ред.) да ликува за многото трофеи, завоювани от 2004 година насам с оскъдни средства и с железен юмрук спрямо вътрешните дисиденти.
Сваляме му шапка, но президентът все пак да не забравя за кадифяната ръкавица, с която го погали данъчната администрация, като позволи на Лацио да изплаща цели 23 години дълговете от 110 милиона евро, натрупани от неговия предшественик Краньоти. Тези впечатляващи помощи, съчетани с желязна дисциплина, му позволиха да измъкне столичния клуб от сигурен фалит, изтъква вестникът.
В очакване някой мощен тайфун да сложи ръка върху другите отбори - след като Албания и България очертаха необичайни и интересни перспективи, които могат да премахнат някои клишета - групата на най-силните си остава същата и нейният порядък е Интер, Милан, Ювентус и на две идеи след тях Фиорентина и Рома. Всички други могат да се надяват на младите или на каквото им остава. Оправданията за евентуални пропуснати успехи са вече готови и се базират върху смесица от истини и гузни премълчавания.
Ние сега се превърнахме във велики моралисти и от висотата на нашия бостан хвърляме анатеми към безумствата на Флорентино Перес в Реал Мадрид и се жалваме, че на всичкото отгоре "ония" плащат по-малко данъци. В случая "ония" са испанците и англичаните, които са на зоб при разни шейхове, търсещи нови емоции.
Работата е там, че нещата не се оправят с една мизерна кампания на трансфери. Трябва да се започне с бюджетите и организацията на клубовете и се стигне до стадионите, които не подлежат на сравнение. Телевизиите са неоспоримите господари на клубовете, които приемат безмълвно всички им условия. Може и да е вярно, че това е естествен резултат от действието на закона за търсенето и предлагането, но все повече се приближаваме до предела. Даже вече го нарушихме с допускането на телевизионни камери в съблекалните, се изтъква в коментара.
Липсва спектакълът в калчото и неговото преживяване от страна на публика, съставена от усмихнати фенове. Да се ходи на стадиона, така както се ходи на кино и театър, е цяло изпитание или по-точно бягане с препятствия, което убива на мнозина желанието да си купят билет. Това са разни проверки, патрули и бариери, които направиха калчото по-безопасно, но и по-мрачно.
В огромната си част стадионите са неудобни, грозни, негостоприемни и опасни. Всеки си седи в собствената кошара, която си е едно гето, макар че понякога е позлатена. Контрол не съществува и стюардите, които в другите страни са непреклонни и уважавани, тук са само за гарнитура. Пробвайте да влезете с редовен билет на "Сан Сиро" в Милано или на "Олимпико" в Рим и да си заемете определеното място. Това е по силите само на шампион по борба свободен стил.
Въпреки всичко ние, хронично болните с футболна диагноза, пак ще присъстваме - кой на игрището, кой вкъщи, заключава "Соле 24 оре".
Mного истина има в тази статия