Sportal.bg продължава да ви представя поредицата за турнира за Купата на европейските шампиони и наследилата го Шампионска лига. В 52 поредни материала ви запознаваме с най-интересното, което се е случило по европейските клубни терени - от създаването на най-големия клубен турнир през 1955 година и първия триумф на Реал Мадрид, до знаменитите две попадения на Филипо Индзаги от последния до този момент финал в надпреварата.

Интер на Магьосника Хеленио Херера е амбициран да защити своята титла. Тимът е без значителни изменения в сравнение с този, който триумфира във Виена година по-рано, а и като че ли, сега възпитаниците на Херара са още по-грамотни в тактическо отношение. Освен шампиона, сред фаворитите в надпреварата за сезон 1964/65 са още отборите на Ливърпул, Вашаш, Кьолн и Бенфика. В състава на ”орлите” от Лисабон продължава да блести с пълна сила звездата Еузебио, който само година по-късно ще изведе Португалия до бронзовите медали на Мондиала в Англия. Бенфика разбива в първия си 1/4-финал Реал (М) с 5:1, което е явна заявка за купата. След победата на португалците с 4:0 над унгарския шампион Вашаш, финалът с Интер става съвсем непредсказуем. Може би единственият коз на Интер остава домакинството, тъй като за град домакин на финала е определен Милано.

Двубоят е равностоен, като близо 90 хиляди обезумели тифози по трибуните очакват втората КЕШ за Интер. Когато в края на полувремето нещата логично отиват към нулево равенство, Факети започва една атака в центъра и след няколко паса, които смайват португалците, топката попада у непокрития Жаир, който стреля. Коженото кълбо не е уловено както трябва от вратаря на гостите Парейра и се търкулва между неговите крака. Стражът на Бенфика взима участие във финала принудително, въпреки контузия, от която страда. Трябва да се отбележи и факта, че през цялото време над ”Сан Сиро” вали дъжд, който не позволява на техничните играчи на Бенфика да разгърнат до край възможностите си. Все пак през второто полувреме Перейра се реваншира от части за грешката си, като спасява шут на Марио Корсо, който изкача очи в очи срещу него. Така Интер бисира своята титла, а по улиците на Милано тифозите на ”нерадзурите” празнуват до ранни зори.

27 април 1965, Милано, стадион ”Сан Сиро”, 89 000 зрители

Интер – Бенфика 1:0
1:0 Жаир (42)

Интер: Сарти, Бургнич, Факети, Бедин, Гуарнери, Пики (к), Жаир, Мацола, Пейро, Суарес, Корсо.

Бенфика: Перейра, Кавем, Фигередо, Мачадо, Круз, Нето, Колуна (к), Аугусто, Торес, Еузебио, Шимоеш.

Съдия: Готфрид Дийнст (Швейцария)

Пътят на Интер до титлата:

Предварителен кръг
Интер – Динамо (Букурещ) 6:0, 1:0

1/4-финал:
Интер – Глазгоу Рейнджърс 3:1, 0:1

1/2-финал:
Интер – Ливърпул 1:3, 3:0

Финал:
Интер – Бенфика 1:0


www.sportal.bg

К'во е яко, че сегашния отбор няма нищо общо с тези шампиони. Но тогава сме имали Херера и играчи като Факети, Корсо и Мацола, италианци, които знаят цената на емблемата и какво символизира. Сега имаме Манчини, а звездите ни са Ибра, Виера и тем подобни наемници, които явно май нямат намерение скоро да направят 3 поредни силни мача, след като могат тази енергия да я освободят в някоя дискотека

Ех, ще я видим ли отново при нас?

А колко време мина от тогава?

43 години ...

Преди се е играело заради самото удоволствие от играта, заради нейната красота. Сега се играе най-вече заради многото пари.

Интер лежи на стари лаври относно ШЛ.Докато не излезнат футболисти на терена,които да играят със сърцето си за клуба няма да пробием в ШЛ.В момента имаме само един футболист,който е готов във всеки мач да се раздаде на 100 % и това е капитана ни.Според мен имахме още един такъв той беше Толдо,но Манчини го закова резерва.Всичко друго е пълнеж.

Освен добри футболисти ни трябва и добър тактик.Начело с клоун като Манчини сме обречени в ШЛ!

Хубав спомен,ама скоро дали ще има пак така не се знае...но надеждата умира последна

преди не се е игрело за пари а за феновете,за удоволствието от играта.надявам се в наи-скоро време да видя същия интер само 4е с други изпълниели...