Великият Интер

Милен Германов, Агенция "Фокус"

Интернационале, Интер, или Интер Милано – това са все имената на един и същ клуб, дал безценен принос на футбола в Италия.
На 9 март 2008 г. един от най-големите европейски грандове, подобно на българския ЦСКА, ще отбележи своя голям юбилей. Интер ще празнува своята 100-годишнина.
Много са рекордите и постиженията на италианския колос. 15 пъти шампион на Италия, 5 пъти носител на Купата на Италия, 3 Суперкупи, 2 пъти носител на КЕШ, 3 Купи на УЕФА, два пъти Световни шампиони – това са част от постиженията на „нерадзурите” в тяхната именита история. След пращането на Ювентус в „Серия Б“, през 2007 г. Интер остана единственият клуб, който никога не е играл в по-долна дивизия, а векът, прекаран в Калчото на Италия, е един от най-дългите непрекъсвани рейдове в света. Това породи и леката носталгия на Апенините по т.нар. „Derby d’Italia“ („Великото дерби на Италия“), между Интер и Ювентус - двата отбора, които винаги са били заедно в Калчото (Милан е изпадал два пъти).
През миналия сезон, сякаш предвкусващи идването на прекрасния юбилей, играчите на Интер направиха един незабравим сезон, който удиви Европа. „Нерадзурите” постигнаха слисващите 17 поредни победи, като оставиха зад себе си рекорда на Реал (Мадрид) от 15 спечелени мача, останаха непобедени почти една година и триумфираха с титлата на Италия, спечелвайки с 22 точки преднина пред втория Рома, постигайки невероятен актив от 97 точки.
Освен това, за да си направят юбилея още по-сладък, футболистите на Роберто Манчини постигнаха три последователни победи над „вечния враг” Милан и когато дойде време за празничния 9 март, "нерадзурите" ще имат в актива си две години само победи над Милан.
Макар и малко закъснял президентът на клуба Масимо Морати в крайна сметка може и да изпълни мечтата си – да види непобедимия Интер, който си спомня като малък, когато баща му Анджело, заедно с Хеленио Херера, изграждат феноменалния La Grande Inter през 60-те, отбор, който въвежда стил на игра, дал лика и предпоставките за успехите на италианския футбол десетки години след това – Катеначото.
Най-голямата награда за всички привърженици на „нерадзурите”, и самия Морати, ще бъде спечелването на Шампионската лига през 2008 г. Блян, който всички в Интер сънуват от толкова много време. След три години неизменно на върха в Италия и куп рекорди, желанието на всички играчи да станат легенди на марката Интернационале е по-голямо от всякога. Дали обаче това ще се случи, никой не може да предположи. Едно обаче е ясно – Интер е и ще бъде един от символите на Италия и европейския футбол завинаги.
Затова в навечерието на 2008-а година ви представяме великият тим на Интер, сглобен от елементите на времето и даващ умозрението за този Интер, който винаги е бил „Господар на славата”, дори когато Мусолини смята, че Интернационале противоречи на фашистките идеи. Тогава клубът приема името Амброзиана и играе с белите екипи, с червения кръст отпред, фланелки, по които половината свят се вдъхнови, след като наскоро Интер отново ги представи на света.


Отборът

Валтер Дзенга (1982-1994)
Прякорът на Дзенга – „Паяка”, говори достатъчно за фантастичния вратар. Притежаващ удивителна гъвкавост и рефлекс, Дзенга става футболист в школата на Интер. В продължение на 11 сезона той носи фланелката с номер 1 на гърба си. Печели Скудетото през 1989 г. и изиграва 58 мача за националния отбор на Италия.
По време на Мондиал 90’ той записва ненадминатия рекорд от 518 минути без гол в своята врата. Всичко обаче приключва с грешката на Валтер в полуфинала на Световното първенство, която позволява на Клаудио Каниджа да отбележи за Аржентина и Италия отпада.


Хавиер Санети (1995-?)
Брилянтен аржентински защитник, с афинитет към нападението. Санети дойде в Интер през 1995 г. от Банфилд. От тогава той се превърна в неизменна част от тима. Играч, който играе на невероятно високо ниво повече от 10 години. Вече на 34 години аржентинецът все още не показва намаляване на темпото. Футболист, който може да заеме всяка позиция в защитата и халфовата линия, ако се наложи, и да играе, показвайки истинска класа. „Трактора”, както го наричат в Италия, има над 400 участия за тима си в Серия А. В актива си има две титли на Италия и Купата на УЕФА.
Санети е и играчът с най-много участия в аржентинския национален отбор.


Джузепе Бергоми (1980-1999)
Преди Санети и след Факети и Мацола символът на Интер беше Бергоми. Защитник от световна класа, Бергоми прави големите си крачки във футбола, когато във финала на световното първенство през 1982 г. обезличава тотално Карл Хайнц Румениге, тогава италианецът е само 18-годишен. Великият играч държи рекорда на Интер за най-много мачове с екипа на тима – 758. Печели Скудетото веднъж и Купата на УЕФА три пъти. Неговата класа е толкова голяма, че една година преди да се откаже, той отново бе повикан в националния тим на Италия за Мондиала във Франция през 1998 г. след години на заточение извън тима.


Таркисио Бургнич (1962-1974)
Бургнич е част от великия La Grande Inter на Хеленио Херера, който доминира в Италия през 60-те. Агресивен, но в същото време разумен играч, Бургнич има ключова роля в Катеначо-системата на Интер. Той печели четири титли на Италия, две титли на Европа и две Междуконтинентални купи. Изиграва 68 мача за Италия и взима участие в три световни първенства. Печели Европейското първенство през 1968 г.


Джанчинто Факети (1960-1978)
Факети несъмнено е най-символният играч в историята на Интер. Илюстрация за това е фактът, че неговата фланелка с номер 3 е запазена завинаги, в негова чест. Джентълмен на и извън игрището, Факети е великолепен футболист, който има в актива си безброй невероятни спринтове по левия фланг. Той печели същите отличия като Бургнич, а с 94-те си появявания с фланелката на Италия държи абсолютния рекорд по най-много участия с екипа на „адзурите”, докато Дино Дзоф не подобрява постижението му.


Габриеле Ориали (1970-1983)
Този твърд полузащитник много прилича на Дженаро Гатузо. Не се славел с голяма техника, но бил страхотен в спирането на атаките на противника. За 12 години в Интер той печели 2 титли и две Купи на Италия. През 1972 г. играе на финала за КЕШ срещу Аякс на Йохан Кройф. Ориали изиграва една от най-важните роли за триумфа на Италия на Световното първенство през 1982 г. Има 28 мача за националния отбор.


Лотар Матеус (1988-1992)
Легендарен полузащитник, на който като качество на играта, сравнено с годините, може единствено да му съперничи Паоло Малдини.
Той се присъединява към Интер през 1988 от Байерн и моментално повежда тима към титлата в Италия. Матеус е уникален футболист, който притежава изключителни умения и в атака, и в нападение. Той е част и от великото трио на Германия с Андреас Бреме и Юрген Клинсман. Матеус печели и наградата за най-добър футболист в света на FIFA през 1991 г. и държи рекорда с 150 участия в националния отбор на своята страна. Капитан на тима през 1990, когато Германия печели Мондиала.


Марио Корсо (1957-1973)
Корсо е друг ключов играч на Големия Интер през 60-те. Неговият прякор е „божествения ляв крак”. Халф с неизброими способности, Корсо понякога е мързелив и неконцентриран. Неговият талант обаче свети над всичко. Корсо става един от легендарните изпълните на пряк свободни удари в Калчото. Един от най-големите му мачове е в полуфинала за КЕШ с Ливърпул през 1965 г. Толкова голям бил неговият талант, казват, че когато топката попаднела у него, целият стадион затихвал. Съотборникът му в Интер Карло Танин казва веднъж: „Ако Корсо е във форма, ние винаги печелим”.


Луис Суарес (1961-1970)
Често се твърди, че испанските футболисти никога не свикват с Италия. Суарес обаче напълно опровергава твърдението за неговите сънародници. След него испанците навлизат в италианския футбол. Полузащитникът подписва с Интер за рекордна за сума през 1961 г. и в следващите 9 години печели три Скудети, два КЕШ-а и две Междуконтинентални купи. Испанецът печели и Златната топка, заради играта си в Интер и Барселона и спечелването на Испания на Европейския шампионат през 1964 г.
И до днес Суарес е единственият испанец, печелил такова отличие.


Алесандро Мацола (1961-1977)
Син на великия футболист на Торино Валентино Мацола, който загива при самолетната катастрофа с тима през 1949 г., Сандро доказва, че не е по-малко добър от своя баща. Мацола прави дебюта си при позорната загуба от Ювентус с 1:9 през 1961 г. и отбелязва единствения гол за своя тим. Техничен и бърз, неудържим при дрибъл, едно от големите имена в машината Интер по времето на Хеленио Херера, Мацола печели безброй клубни награди през следващите 16 години. Отбелязва 114 гола в 418 мача. Изиграва 70 мача за Италия. Неговото участие в тима на „адзурите” обаче никога не остава безоблачно, тъй като в отбора винаги търсят система как да играят така, че да могат и Мацола, и неговият конкурент от Милан – легендарният Джани Ривера, да бъдат заедно в състава.


Джузепе Меаца (1927-1940)
Треньорът, с когото Италия печели световните титли през 1934 и 1938 г. – Виторио Поцо, казва: Да имаш него в състава си, значи да започваш винаги с резултат 1:0 в своя полза. Меаца е първата италианска суперзвезда. Изгрява с необикновена техника, притежава брилянтен пас, играе еднакво добре с двата крака и е смъртоносен голмайстор. Вкарва 245 гола в 348 мача за Интернационале. Печели три титли на Италия и е звездата на „Скуадра адзура” при спечелването на гореспоменатите Мондиал 34’ и 38’. Той бележи по фамозен начин решителната дузпа в полуфинала на световното през 38’-ма срещу Бразилия, след като прекарва цял нощ в публичен дом в Марсилия.
Когато през 1979 г. умира, стадионът в Сан Сиро е прекръстен на Джузепе Меаца в чест на големия футболист, дал толкова много на Италия и Интер.


Формацията 4-1-3-1-1:

.........................................Дзенга.................................................

Санети.................Бергоми................Бургнич....................Факети
...........................................Ориали..................................................

.................Матеус................Суарес...............Корсо..........................

............................................Мацола.................................................

............................................Меаца..................................................

Точно тва бех писал в една друга тема.Уникална статия,а ето ви и едно уникално клипче: http://www.vbox7.com/play:ab2baebd
TIAMO CAPITANO

похвално е че имаме жива и играеща легенда в отбора ! много правилно е заглавието, ВЕЛИКИ са сичките в тази 11-ка !!!

LA GRANDE INTER

http://zazz.bg/play:e99ab025

Просто няма какво да се коментира такава статия.Наистина съм горд , че съм фен на отбор за който са играли такива велики играчи.

GRANDE INTER

GRANDE INTER

наистина сме велики и се радвам 4е и журналистите го виждат и така ни популизират о6те пове4е

Невероятна статия .Тези 11 човека са дали много на Световният и италиянски футбол

LA GRANDE INTER

Милен Германов е пич. Обявявам го за почетен член на Фен клуба.