Реклама

[inter_ruse]

официално , наполи привлече жоржиньо

[inter_ruse]

не е за вярване , че тъз маймуна погба вкарва такива голове , нашта звезда гуарин да се учи...
всеки мач дуспи за затворниците
а тоя конте ми е един от най-противните хора във футбола , незнам що , честно!

[Provenzano]

Погба е голям талант. Аз се чудя как Манчестър го пуснаха без да му дадат шанс. Голяма глупост от страна на САФ.

[grande internazi...]

Погба е голям талант. Аз се чудя как Манчестър го пуснаха без да му дадат шанс. Голяма глупост от страна на САФ.

EEE голям праз. Всички почнаха да пишат, че САФ е луд. И той е направил няколко грешки в живота си, но мисля, че никой в Манчестър не му се сърди. Едва ли, точно за Погба са седнали да ревът. То ние сме правили, глупости на глупостите и то ако не всеки сезон, през сезон, че един Погба, огромната грешка на САФ. Има талант момчето, но е по-надут и от Балотели. Давам му 1-2 сезона и да поеме по пътя на Шарави ли, мумия ли, какъв беше : )

[Kutinkata]

EEE голям праз. Всички почнаха да пишат, че САФ е луд. И той е направил няколко грешки в живота си, но мисля, че никой в Манчестър не му се сърди. Едва ли, точно за Погба са седнали да ревът. То ние сме правили, глупости на глупостите и то ако не всеки сезон, през сезон, че един Погба, огромната грешка на САФ. Има талант момчето, но е по-надут и от Балотели. Давам му 1-2 сезона и да поеме по пътя на Шарави ли, мумия ли, какъв беше : )

Погба е доста трудолюбив играч и според мен дълги години ще мачка в Ювентус . А колкото до грешката на САФ все си мисля , че от тактически план той не е от най-добрите наставници но пък като мотиватор няма равен в историята на футбола . Допускал е доста странно някой играчи да си отидът от Манафчестър като Погба , Роси , Пике , Форлан ... за момента поне за тези се сещам .

[C-Murder]

Всеки клуб има подобни грешки в историята си, на прима виста се сещам за Фабрегас в Барса, Ето'о в Реал, Пирло при нас, Виейра при мердите, Хумелс в Байерн и тн. Тоест, случва се навсякъде понякога да не могат да оценят качествата и таланта на млад футболист. То всъщност това е и една от най-трудните задачи за решаване - да прецениш от кой играч от школата ще стане голям футболист и трябва да го задържиш и кой да го пуснеш да си отиде.

Този коментар е бил редактиран от C-Murder на Jan 19 2014, 13:52

[durex]

Абе съдиите как видяха дузпите на Милан и Ювентус, а нашите все така ги подминават..

[Provenzano]

Не знам и аз вече какво трябва да се случи, че да ни свирят дузпа и тука говорим за очевадни дузпи дето са 100%, а не такива каквито се свирят на гобите

[Georgi stanev]

В тоя цирк дето се е превърнал отбора и с това неадекватно ръководство много ясно ,че няма да ни броят за живи..Просто в момента нямаме нищо общо с Grande INTER,както ни знае целия свят и всички ни мачкат и ни се присмиват...Докъде стигнахме боже...

[inter_ruse]

жервиньо продължава да тормози защитниците в калчото , невероятен е , чудя се защо не му потръгна в арсенал
а рома имат много добър и млад отбор + 3-4 класни ветерани , невероятна смес от талант и опит , имат страхотни 4ма халфове , 5ма добри нападатели , добри защитници и стабилен вратар , забравих руди гарсия!
ако лятото не продадът и закърпят още малкло отбора си , то другия сезон ще са още по-добри.

[Kutinkata]

Интер с най-слаб старт на годината в историята си
Няма случай, в който нерадзурите да не са спечелили нито един от първите си пет срещи за годината

[inter_ruse]

констант е отказал страхотна сделка за милан , привли4ането на армеро :Д

[Provenzano]

Много добре

[inter_ruse]

Луд е , гвинеец ли е французин ли е нз , ама

[durex]

Серия А се възражда благодарение на Англия
През 90-те италианците редовно позлатяваха клубовете от Острова, но ролите се смениха


Преди 20 години всичко беше наопаки. През 90-те г. Серия А беше най-луксозното първенство в света и редовно пръскаше огромни суми за играчи от целия свят. Когато разполагаш с твърде много пари и можеш да купиш когото си поискаш, в трансферната политика се прокрадват някои модни тенденции. Така в момента в Англия е актуално отборът ти да разполага с двама испанци и поне с един белгиец.
В Италия през първата половина на 90-те бяха популярни германците, холандците и, макар и в по-малка степен, англичаните (вероятно заради Мондиал 1990, където играчите на Боби Робсън стигнаха полуфинал и паднаха от Италия в мача за третото място).

Така на 7 юли 1990 г. Дейвид Плат вкара с глава на Дзенга, а на 22 юли 1991 Бари го купи от Астън Вила за 5,5 млн. паунда. По същото време и за същата сума (равна на 17 милиарда лирети) Лацио взе Пол Гаскойн от Тотнъм. Халфът скъса кръстни връзки, заради което дебютът му закъсня с цяла година.
След като най-после се възстанови, Газа вкара изравнителен гол в римското дерби, а в следващия кръг подмина петима съперници и вкара невероятен гол срещу Пескара (няколко години по-късно англичанинът си призна, че в този момент е бил пиян).

През 1995 г. пък халфът на Манчестър Юнайтед Пол Инс стана една от първите покупки на новия президент на Интер масимо Морати. За него бяха платени цели 7,5 млн. паунда, което по онова време беше почти немислима сума. Така Инс стана най-скъпият английски халф и си остана такъв чак до началото на XXI в.
С две думи, по онова време звездите се местеха от Англия в Италия, а не в обратна посока. Не става дума само за англичани. Фиорентина например привлече шведа Шварц от Арсенал и руския национал Канчелскис от Евертън.

Върхът на италианското трансферно безумие настъпи през 2000 г. Най-емблематичният епизод беше молбата на треньора на Интер Марчело Липи, който разполагаше с нападатели като Виери, Хакан Шукур, Рекоба, Саморано (в отбора беше и контузеният Роналдо), се примоли на Морати да му купи 20-годишния нападател на Ковънтри Роби Кийн ("Най-добрият млад играч, който съм виждал някога!").
Морати се усмихна снизходително, извади дребните от джоба и подхвърли на Ковънтри 19,5 млн. евро. Липи беше уволнен още след първия кръг, а през зимата Кийн премина в Лийдс под наем.
Яп Стам пък влезе в тройката на най-скъпите защитници в историята като премина в Лацио от Манчестър Юн. Сър Фъргюсън по-късно написа в биографията си, че феновете на Червените дяволи са обожавали Стам, но офертата от 16,5 млн. паунда за 29-годишния защитник му се сторила прекалено добра. При това холандецът имал проблеми с ахилеса (в интерес на истината, Фърги призна, че от чисто футболна гледна точка решението му се е оказало погрешно).

Скоро обаче италианските клубове започнаха да се давят в блатото на дълговете. Финансовата криза не прости никому. Босът на Лацио Краньоти и този на Фиорентина – Чеки Гори – влязоха в затвора. Сенси, Берлускони, Морати и Аниели пък затегнаха коланите. Таблицата на трансферните рекорди на Серия А, която през 90-те се преписваше наново всяка година, не е поправяна от края на миналия век, когато Ернан Креспо премина от Парма в Лацио. Трансферът му беше на стойност 56 млн. евро (Парма прибра по-малко от половината в кеш, плюс Матиас Алмейда и Серджо Консейсао).
В същото време през 90-те г. звездите сменяха Италия с Англия за последно ура пред пенсиониране (Дзола, Десаи, Виали), заради неподходящия стил на игра (Рой, Бергкамп, Бломквист) или за да получат повече шансове за изява (Виейра, Кану, Анри). Вече няколко години обаче по този маршрут пътуват някои от най-обещаващите таланти от Серия А. Списъкът е крайно внушителен:

2013/14: Ламела (30 млн. евро), Йоветич (26), Освалдо (15), Джакерини (7,5), Либор Козак (7).
2012/13: Настасич (15,2), Гастон Рамирес (15,2), Борини (13,3), Фелипе Коутиньо (10).
2011/12: Сантон (5,6)
2010/11: Балотели (29,5), Коларов (22,7)
2009/10: Акуилани (20), Диаманти (6,8)
2008/09: Досена (9), Бехрами (6,3)
2007/08: Бианки (13), Мунтари (10), Божинов (8)

Тези цифри звучат като истинска симфония. Достатъчно е човек да ги изговори и да се вслуша в звученето им, за да разбере защо Серия А не бере душа под бремето на гигантските дългове, допотопните стадиони и корупционните скандали. Роландо Бианки (4 гола за Ман Сити) – тринайсет милиона; Фабио Борини (един гол в Ливърпул) – тринайсет милиона; Пабло Освалдо (три гола за Саутхемптън) – петнайсет милиона. Тези звуци сами по себе си са способни да изцелят всяка футболна икономика, дори да е толкова закостеняла като италианската.
Няма да задълбавам чак до началото на нашия век – можем да включим в списъка още Шевченко, Креспо, Муту и други осемцифрени изпълнения на Роман Абрамович. По-добре обаче да обърнем внимание върху следния факт: всичките нападатели на Челси, както и тези, чиито имена са набрани с тъмен шрифт, в крайна сметка се върнаха в Италия. В Англия диапазонът на спомените за тях се колебае от недоумение до пълно разочарование. А най-интересното е, че тази тенденция не пречи на другата: въпреки големия брой провали английските клубове продължаваха и продължават да пазаруват все повече и повече футболисти в Италия.

Защо? На първо място защото неуспехът
на Божинов отпреди шест години не означава, че Йоветич също ще се провали (макар че и двамата претърпяха контузии и се озоваха на пейката, но това е просто съвпадение). Второ,концентрацията на таланти в Италия в последните години нарасна значително. Причината вероятно е в това, че с цената на мъчителни посткризисни търсения италианските клубове си избраха най-подходящата и достатъчно изгодна ниша във футболния свят. Те преживяха кризата и последствията й, примириха се с мястото, на което се озоваха във футболната йерархия (зад Англия, Германия и два френски клуба), и се научиха да извличат дивиденти.

Днес италианските клубове не преследват модни, скъпоструващи звезди, направили сезона на живота си. Те се опариха покрай Диего, Куарезма и Фелипо Мело и оставиха неразумните инвестиции на разните шейхове и руски милиардери. Всъщност днес италианците изобщо не са конкуренти на англичаните, Байерн или Пари СЖ. За сметка на това те доведоха до съвършенство системата на съвместната собственост и на наемите с право на откупуване, които свеждат до минимум рисковете на трансферния пазар.
При това все повече италиански клубове инвестират в в системите си за издирване на нови таланти. За тях е жизнено важно да грабнат Маркиньос, Коутиньо и Настасич, преди те да се озоват на Острова.
Най-важното е, че продавайки суперизгодно в Англия, италианците пазаруват пак там, и пак суперизгодно. Карлос Тевес например вехнеше в Манчестър и дори успя да сплоти феновете на Юнайтед и Сити срещу себе си. В Торино Юве му даде номера на Дел Пиеро и този сезон аржентинецът вече има на сметката си 11 гола и 7 асистенции.
За три години в Манчестър Юн Пол Погба изигра 3 мача (общо 68 мин.) във Висшата лига. В момента той е един от най-добрите халфове в Серия А и предизвиква интереса на големите футболни акули. Жервиньо не успя да се пребори с конкурентите си Подолски и Касорла в Арсенал, но премина в Рома и се преобрази. Вълците привлякоа от острова и опитния Майкон, който дълго лекуваше коляното си в Ман Сити. В момента бекът редовно се включва в атаките на джалоросите, както го правеше в най-добрите си години в Интер. Милан отмъкна от Висшата лига Балотели, Робиньо, Де Йонг„, а сега и Есиен. В Наполи са халфовете Блерим Джемайли и Валон Бехрами, както и вратарят Пепе Рейна.

Още това лято или в най-добрия случай следващото Серия А може да загуби Пянич, Ернанес, Стротман, Лулич, а може би и други звезди. Италианците обаче вече доказаха, че умеят да намират заместници на напускащите звезди. Умопомрачението в Серия А през 90-те г. беше толкова неудържимо, че човек чак не може да повярва колко стриктно и проницателно действат в момента италианските клубове. А трансферната лудост обзе Англия. Нека си беснеят англичаните – на Апенините помнят много добре до какво води това.
Денис Романцов, "Спорт сегодня"

[inter_ruse]

тоя херман денис обаче ебе фаворитите в калчото

[Provenzano]

Какво се случва в Милано?

Няма друг футболен град като Милано. Някои веднага ще се подсмихнат. Този какви ги пише! А Лондон? А Мадрид? А Манчестър? Да, но никой друг град не може да се похвали с два клуба, ставали европейски и световни шампиони. Само Милано.

През този сезон обаче нещата на "Джузепе Меаца" не вървят никак добре. Даже са си зле. Интер крета около Лига Европа, а Милан е като забит с пирони в средата на таблицата и редовно се бори със зъби и нокти за точки срещу разни симпатични тимчета. Гигантът Голиат стана равен на Давид, само че това не е притча, а съвременна реалност в италианския футбол. И колкото и другите привърженици, да речем тези на Ювентус, да се радват, това не е никак добре за Серия "А".

Какво пречи на Интер и Милан? Най-вече финансовата немощ. Футболът е пари и бизнес. Клишето е вярно. Защото преди години Берлускони и Морати обираха без проблеми каймака от другите - от Бергкамп и Лаудруп, през Уеа и Роналдо и т.н. Днес обаче тези времена са отминали. Иначе Лео и Кристиано отдавна да бяха представени като нови попълнения на "Сан Сиро". Реалностите в калчото вече са други и двата милански гранда се изгубиха покрай пренареждането на футболната карта.

Не така седят нещата при Ювентус. Старата госпожа имаше своя период на лутане в годините след Серия "Б" и изреди няколко спорни треньорски фигури преди да се довери на Конте. И готово. Две поредни титли, трета на хоризонта, само дето в Шампионската лига "зебрите" все още не могат да се превърнат във фактор, но пък нова година, нов късмет. Юве също не прави някакви гръмки трансфери, но не наруши баланса на своя отбор. Достатъчно е само да споменем, че през лятото шампионите се подсилиха изгодно с Карлос Тевес и Фернандо Йоренте. Къде ги такива трансфери в Милано?

Така покрай половината титуляри в италианския национален тим в Торино наредиха и други добри футболисти и при слабата конкуренция от страна на останалите в Серия "А" (нека си го кажем - Серия "А" изобщо не е това, което беше) Скудетото взе да не слиза от гърдите на ювентинците. Ако Интер и Милан, не се събудят скоро, нищо чудно Конте да запише и четвърта, и пета поредна титла.

При "росонерите" нещата изглеждат по-ясни. Отборът на Кларънс Зеедорф ще завърши от немай-къде този провален сезон, а през лятото ще се запретват ръкави. На пръв поглед с едно-две класни попълнения в средата на защитата, стабилен заместник на Абиати на вратата и при наличието на здраве в атакуващите редици, нещата не биха били толкова зле. Отбраната си остава големият проблем на Дявола.

При Интер е малко по-мистериозно. Редно е Валтер Мадзари да получи кредит на доверие, но преди всичко Ерик Тохир ще трябва да развърже поне малко кесията. Интер не е ДС Юнайтед и Милано не е Вашингтон. Поне във футболно отношение. При "нерадзурите" има качествени играчи, но проблемът е, че тимът твърде дълго продължава с периода на преход след Жозе Моуриньо. И сега в състава на Мадзари могат да се видят имена на герои от финала с Байерн. А интеристите имаха нужда от освежаване още след онзи требъл. Важно за "черно-сините" ще бъде кой ще замени Марко Бранка начело на селекционния отдел.

За доброто на Серия "А" e колосите от Милано да излязат от будната кома. А кога ще се случи това и кога пак шампионският купон ще се пренесе на "Пиаца дел Дуомо", предстои да видим.

[durex]

Катарски шейх е близо до купуването на Каляри

Катарският инвеститор Хамад бин Халифа ал Тани е Близо до придобиването на италиаския клуб от Серия А Каляри, съобщава вестник Ла Република днес. Ал Тани заяви, че има контакт с администрацията на града Каляри за откупуването на стадион Сант Елия. Стадионът, който е собственост на градската управа, в момента се реновира, но ремонтните работи вървят доста бавно. Стадионът не приема публика в пълния си капацитет, а от началото на сезона Каляри на няколко пъти имаше проблем с лицензирането на стадиона за домакинските мачове. Актуалният собственик на сардинския клуб Масимо Челино в последните часове е изпратил смс на журналист, в който пише че "клубът е практически продаден", но потенциалният купувач не се уточнява. Ал Тани е част от катарската кралска фамилия, която управлява емирството, прочуло се с инвестициите си във всички сфери, но особено във футбола с Пари Сен Жермен. Въпросните хора вече имат недвижима собственост в Сардиния.

Тия да не вземат да станат новите Манчестър Сити, Монако и ко.

[inter_ruse]

ще гледатели наполи - милан бе хора???
кой ще бие???

[inter_ruse]

наполи ги съсипват , но бра4едите имат късмет засега