Реклама

[radiinter]

Чудя се откъде да започна разказа си за това, което се случи на "Сантяго Бернабеу". Дали с момента, в който Самуел Ето'о влезе във вратата откъм сектора с фенове на Интер и се снима на голлинията с купата на европейските шампиони.

Или пък когато Лусио тичаше с трите си деца по целия терен като обезумял. Стигайки до сектора с привържениците на Байерн на бразилеца му бе подхвърлено шалче на баварците. Лусио се наведе, взе шалчето и гордо го вдигна показвайки, че не е забравил престоя си в Германия.

Деян Станкович пък бе бомбандиран с шалове на Интер, но той изчака да му донесат сръбското знаме, след което се пови целия в цветовете на родината. Общо взето това направиха повечето чужденци. Или да опиша как преди началото на мача тифозите на Интер издигнаха огромно знаме с цветовете на Италия. Между другото в долната част на Сектор "А" гордо се вееше и родния трибагреник.

След последния съдийски сигнал Моуриньо, повит в португалското знаме като император, бе прегърнал президента Морати. В този момент не се знаеше кой е босът и кой неговият довереник. Дали тази прегръдка означаваше, че Моуриньо ще остане в Интер, или в стил "Дойдох, видях победих" ще отпраши за ... "Сантяго Бернабеу". Сигурно португалецът си дава сметка какво означава за плачещите от вълнение фенове на Интер. Едните, по-възрастните, имат ретро спомени и досега само разказваха какво е станало по времето на Хеленио Херера. Тогава, с великаните Факети и Мацола...

Много хора определяха Интер за фаворит и от историческа гледна точка. Тук, на този стадион в испанската столица, през 1982 година Италия победи Германия с 3:1 и превзе световния връх под ръководството на "човека с лупата" Енцо Беардзот, който наказа един цял народ да изпадне в дива еуфория. Тогава героят бе Паоло Роси от Ювентус...сега Диего Милито покори "Сантяго Бернабеу". При първия си гол разстреля стража на Байерн, при втория реши да "разкърши" бранителя на германците.

Проблемът на Байерн бе, че играчите искаха да влязат с топката във вратата. В другите случаи футболистите на Интер не им оставяха никакво пространство. Този път Моуриньо не игра затворено. Правеше го когато трябва, но не прекаляваше. Заложи на контри, които се оказаха убийствени. От високите трибуни на "Бернабеу", откъдето гледах мача, имх чувство, че се играя на някакъв луд флипер.

На финал на Шампионската лига има хора от цял свят. Около мен, при Кула "С", бе пълно с интеристи от различни националности. Та нали името Интернационале отговаря най-добре на мултинационалността, изпълнила до краен предел стадиона, приличащ на огромна арена за бикове.
До мен седеше един сингапурец, който чувайки "България" посочи небето и каза: "Стоичков е Господ". От другата ми страна седеше момче от Кипър, който също подкрепяше новия европейски шампион.

В морето от фенове на "нерадзурите" се бе шмугнал и един германец, родом от Аахен. Момчето призна, че е привърженик на местния Алемания и дълбоко мрази Байерн заради "редовния бой" над любимците му, днес се бе пречупил и подкрепяше сънародниците си. Стана въпрос, че в България хората най-много обичат английския футбол, а той гордо заяви, че там подкрепя Милуол.

Странно, а нямаше вид на човек, който има спешна нужда от зъболекар и липса на няколко предни зъба - черта, характерна за привържениците на този отбор. Стана въпрос и за групи. Оказа се, че харесва AC/DC, но твърдо не си пада по Ramstein. Дали защото са от бившата ДДР, или защото ги смята само за пироманиаци, не стана ясно. Колоритната група се допълваше от белгиец, фен на Андерлехт, който се кахъреше, че тази година Стандарт (Лиеж) е можел да постигне нещо повече. Добави, че гледал нашите в контролата с Белгия преди дни и че сме го били измъчили до последно. Явно момчето е младо и не помни как Антверпен победи Левски с 4:3 за пет минути, след като преди това губеше в резултата с 1:3.

Но да се върнем пак на финала. От сектора до корнера и зад вратите се виждат като на длан всички атаки. От високо се виждаше и победния тактически ход на Моуриньо, който нареждаше по двама трима от играчите си до Робен, когато холандецът играеше с топката. Бързоногото крило бе тотално обезвреден. Не случайно след края на мача камерите даваха посърналите физиономии на Ван Гаал и Робен.

Трогателна бе гледката на фенове на Интер, които победоносно прибираха своите знамена след мача, сякаш са спечелили война. На едно от тях ясно пишеше "Inter mon amour". В метрото феновете се сетиха и за Франческо Тоти, наричайки го "Talone D'oro". Закачката за златното ходило бе намек за бруталното влизане на Тоти в краката на Балотели в последния мач между Рома и Интер. Като любим рефрен обаче бяха песните "Tutto le Milano e una interema" и "Siamo noi campioni d Europa siamo noi".

Германците пък предпочетоха да се нахвърлят върху наденички, ловко продавани от чичко с каубойска шапка, наподобяващ кънтри иконата Уили Нелсън. След мача стадионът се изпразни бързо. Така е, нямам съмнения за организацията в Кралския клуб. В неговия дом Европа има своя нов шампион, който бе в зимен сън през последните 45 години. И този път триумфалното его не бе само за тактическия гений на Моуриньо, който надхитри своя ментор Луис Ван Гаал.

Неговите момчета се раздадоха докрай. Не случайно след края на мача тичаха като деца по терена, на когото купата с ушите в чест на Белия балет е била показвана най-много пъти. Но тази вечер Европа и светът видяха един сплотен и вдъхновен Интер.

Михаил Савов, пратеник на "Топспорт.бг" в Мадрид.

==================================================

Интересно четиво от един очевидец.
Старо е но мисля че не е качвано тук.