Реклама

[SHeki]

Ето'о: Имах чувството, че мача няма да свърши никога
Нападателят на Интер отклони похвалите към треньора Жозе Моуриньо

Нападателят на Интер Самуел Ето'о заяви, че благодарностите за продължаването на "нерадзурите" към финала на Шампионската лига трябва да се насочат единствено към треньора на отбора Жозе Моуриньо.

Пред клубния сайт на италианските шампиони камерунецът, който до лятото играеше при каталунците, призна колко много сили са изразходвали играчите на Интер, за да елиминират настоящия носител на титлата.

"Беше много тежък мач. Имах чувството, че никога няма да свърши", каза нападателят.

"Играта вървеше едва-едва. Знаехме, че ще е различно от домакинския двубой предната седмица, но силите, които хвърлихме, си струваха. Невероятно е да съм на финал на Шампионската лига още веднъж!".

"Благодарностите и овациите трябва да са за треньора Моуриньо. Той надигра най-силния отбор в света. С тази тактика надхитрихме бившите ми съотборници и сега ще очакваме финала", допълни Ето'о.

Раниери също похвали Интер
"Те направиха истински подвиг в Барселона", смята специалистът

Треньорът на Рома Клаудио Раниери не пропусна да поздрави Интер за класирането на миланския гранд на финала на Шампионската лига.

Вчера отборът на Жозе Моуриньо загуби с 0:1 от Барселона на "Ноу Камп", но въпреки това се класира за крайната фаза на турнира, след общ резултат от двата мача - 3:2.

"Интер направи истински подвиг в Барселона", заяви Раниери.

"Радвам се за целия италиански футбол, не само заради коефицента от УЕФА. Интер бяха отлични, в ситуацията, в която се намираха, те се нуждаеха от защитна игра и се справиха супер", добави специалистът.

"Нерадзурите" получиха похвали и от капитана на "римските вълци" Франческо Тоти.

Интер към този момент е лидер в класирането в Калчото, с 2 точки пред втория Рома, като до края на шампионата има само три мача. От Рома се надяват Интер да сгреши в неделя, когато ще се изправи срещу Лацио.

[marto1908]

МОМЧЕТА ... ТОВА Е НАШАТА ГОДИНА

[SHeki]

Правете разликата: Моу не излъга, а надхитри Пеп


Има разлика между лъжата и надхитрянето, която често пъти убягва на колегите в българската спортна журналистика и с която често пъти се оформя неточно обществено мнение. Снощният полуфинален сблъсък между двама големи треньори на нашето време - Жозе Моуриньо и Джосеп Гуардиола, даде предпоставки за поредното натъртване на това клише на публиката. "Интер излъга Барса", "Специалния излъга Пеп" и всякакви подобни недообмислени заглавия и тези срещаме след двубоя. Само че пак е пропусната разликата: на "Камп Ноу" никой никого не излъга, просто единият треньор надхитри другия.

За да има надлъгване, трябва някой нещо да скрива от другия или да изкривява действителността. Подобно нещо снощи не се видя, напротив -реализъм до дупка! Пределно ясно бе и двамата специалисти с какви състави ще излязат с общо една въпросителна и тя, забележете, беше в единайсеторката на Барса в крайната защита. Да, Моуриньо изненада с пускането на Киву в стартовата позиция на Пандев, ала това бе продиктувано единствено от невъзможността на македонеца да вземе участие в суперсблъсъка.

Ако някой лъжеше някого по тази логика, това бе Гуардиола, тъй като заложи на начална система 3-4-1-2 с Туре Яя, Пике и Г. Милито най-отзад, Алвеш, Чави, Бускетс и Кейта пред тях и трио в атака Педро леко вляво, Ибрахимович леко вдясно и Меси зад тях. Нямаше обаче нищо скрито в подхода на "блаугранас" в началото: търпеливи, бавни, предимно къси и на средна дължина ниски подавания. Такива бяха шумовете от Кан Барса преди мача, това и видяхме. Проблемът за домакините обаче бе, че те запазиха тази ритмика на подаванията си почти до самия край, успокоени и от получаването на числено предимство още в 28-мата минута с доста странния ДИРЕКТЕН червен картон на Тиаго Мота...

Интер бе отлично подготвен и нареден да отбива тези нападения и просто трябваше да преструктурира формацията си с оглед на обстоятелствата като изгонването на Мота и промените в персонала и системата на съперника, които обаче като цяло не бяха придружени с нужното повдигане на темпото и интензитета на пасовете. Ето къде именно бе надхитрянето от страна на Специалния - в търпението, изчакването и реакцията.

Моуриньо започна с 4-4-1-1 с прибрани до бековете Ето'о и Киву, и Снайдер зад Диего Милито, но след изгонването Киву се премести до Камбиасо до края на мача, камерунецът смени фланга и излезе срещу Дани Алвеш (справи се фантастично с блокирането му и няколко пъти сам изнесе напред играта с десетки метри), а аржентинският нападател отиде да помага на Майкон. Така Снайдер остана на върха на атаката, доколкото въобще "нерадзурите" имаха атака пер се в тази среща след 28-мата минута.

На почивката Пеп реагира със смяна на системата до 4-3-3, макар че двамата бекове (Алвеш и Максуел) играеха най-често в последната третина на съперника. Това реално остави Пике като единствен бранител, защото Туре срещаше самотника Снайдер в центъра и често помагаше на Бускетс, а по този начин Чави и Кейта трябваше да получат картбланш да осигурят числено предимство на Меси в зоната на Киву и Камбиасо.

Проблемът обаче бе, че липсата на умела промяна на ритъма при избирането на момент за бърз пас в дълбочина остави Педро и, особено, Ибрахимович напълно самотни срещу сума високи и мощни футболисти като Лусио, Самуел и Майкон. Срещу това трио шведът най-често трябваше да се бори (дори и буквално, ако съдим по разкъсаната му фланелка) и логично бе изолиран при концентрацията на топката в други зони.



Тогава Пеп приложи и друг вариант, който едва ли ще послужи на Ибра да се почувства на място в тима: извади го заедно с Бускетс и пак промени схемата. Измести окончателно Туре Яя до Чави пред Пике, остави бековете да взаимодействат отблизо с влезлия Хефрен отляво и преместения Педро отдясно, между вече наличните крила бяха забити Кейта и Къркич, зад тях бе Меси и се получи нещо във вид на 3-3-4 с цялата условност на тази формация.

Защото в защитната тройка включвам атакуващите бекове Алвеш и Максуел, а в полузащитната троица до Туре Яя и Чави застана Меси в ролята на "десетка" от добрите стари времена. Когато и Пике тръгна напред като в Милано да оправдава прякора си Пикенбауер, Барса реално отхвърли всяка мисъл за каквато и да било защита. Неслучайно точно тогава Интер стигна до два ъглови удара при преместването на Майкон срещу Максуел.

При пускането точно на Максуел за Г. Милито на почивката нямаше реакция от страна на Моуриньо. Не така обаче стояха нещата при появата на Боян и Хефрен: тогава португалецът извади носещия травма Снайдер, върна на неговата позиция Диего Милито, а смяната Сулей Мунтари със свежи сили пое ролята на реален десен бек при прибирането на Майкон близо до Лусио в защитна фаза, а успяваше и да помага на Камбиасо в дадени моменти.


Изваждането на Д. Милито за Кордоба промени не схемата 4-4-1, но подредбата на "нерадзурите" в отбрана и това бе използвано от Барса да стигне до най-опасните си положения: пропуска на Къркич, попадението на Пике и отменения наглед редовен гол пак на Боян. Сега вместо Майкон близо до Лусио вече стоеше колумбиецът, а бразилецът се измести на позицията, в която започна Ето'о и през която после минаха Диего Милито и Мунтари. Именно Кордоба бе с непремерена намеса при попадението във вратата на отличния Жулио Сезар.

Така че тактически и психологически предимството бе минимално в полза на италианския шампион срещу испанския. Отделно и винаги нужната капчица късмет с гола от засада на Диего Милито за 3:1 в първия мач и отменения неправилно, но разбираемо с оглед на ситуацията гол на Боян Къркич.

Наистина, както писах още след първия мач, подредбата на звездите и в пряк, и в преносен смисъл отреди шанса на "нерадзурите" да спорят за Европейската купа след 45-годишно очакване. Само че това не стана след надлъгване, а след надхитряне. Сега вече правите ли разликата?!...


Симеон Табаков..

[N E R A Z Z U R ...]

Новите скандирания на тифозите: E andiamo Madriddddddddddd, e andiamo Madridddddd!!! Демек: Отиваме в Мадрид .

[marto1908]

E andiamo Madriddddddddddd

[Guest_Rekordmeister_*]

Мота със сигурност ще отнесе голямо наказание- и то за реакцията си след като бе изгонен /тръгна да души симуланта/. Сигурно ще го накажат от 3 до 5 мача заедно с Валдес.

Първо искам да ви поздравя с класирането за финала. Второ гола, който ви вкараха бе от ЗАСАДА. Отново ги подпряха Барса, но този път това не помогна. Аз съм фен на Байерн и съм загрижен за Рибери. Дано да се получи хубав мач на 22.05.

[Guest_Rekordmeister_*]

Не знам, бе, пичове! Като свири съдията началото на мача ще знам.
Само ще Ви кажа, че в сака на Байерн за Мадрид ще пътува знамето на ИНТЕР!!!
Все пак Байерн ги видях да печелят абсолютно всичко, но Интер още не съм.

ДАВАМ СИ БЪБРЕКА ЗА БИЛЕТ!!!

Не се знае. Може пък и ние да ви бием. Вярно без Рибери сме, но не сме за отписване.

[interboy]

Искам тук да кажа ГОЛЯМ ЖУЛИО!!! За мен, ако не беше S-класата му при удара на Меси, мача можеше да се развие по съвсем различен начин.
GRANDE JULIONEEE!!!

[stefan]

Искам тук да кажа ГОЛЯМ ЖУЛИО!!! За мен, ако не беше S-класата му при удара на Меси, мача можеше да се развие по съвсем различен начин.
GRANDE JULIONEEE!!!

Напълно съм съгласен !!!

[SHeki]

Шави: Ние сме горди от себе си, но Интер…?

Една от звездите на Барселона Шави се заяде сериозно с отбора на Интер, който с класическо катеначо успя да отстрани каталунците и да се класира на финала в Шампионската лига.
Халфът заяви, че неговият отбор е горд от представянето си в Шампионската лига. „Не знам, дали Интер може да каже същото”, каза Шави.
„Играхме мача така, както трябваше и единственото разочарование е, че не бяхме способни да вкараме още един гол”, заяви испанският национал след успеха с 1:0 в реванша, който се оказа недостатъчен.
„Опитахме всеки възможен начин да вкараме във вратата. Горди сме от това, което направиха но не знам, дали в Милано могат да кажат същото”.
Шави се присъедини към мнението на испанската преса, която обяви играта на Интер на „Ноу Камп” като „анти-футбол”.
„Много е жалко за привържениците на Барселона като мен да отпаднем, защото да играем на финала на Бернабеу щеше да е най-доброто. Поне в Мадрид сега са малко по-спокойни, тъй като им спестихме тази болезнена вечер”, допълни Шави.

А ИНТЕР ? НЕ СА ГОРДИ , ТЕ ПРОСТО НЕ СА НА ЗЕМЯТА ОТ КЕФ !

[adriano1]

Най-накрая да се добера и аз до комп.
Вече на трезва глава,след снощните невероятни емоции искам да честитя на всички достигането до финала!
Гледахме мача с Берти Нероблу(Милен) в Добрич и му се възхищавам на увереността до самия край на мача,докато на мене сърцето ми щеше да се пръсне
Сега остава финала.
ФОРЦА ИНТЕР!!!

[SHeki]

Трапатони: Байерн и Интер имат еднакво ДНК
Бившият треньор и на двата тима очаква тежък сблъсък и не посочва фаворит

Тежък сблъсък между Байерн и Интер очаква треньорът-легенда Джовани Трапатони. Според него двата клуба си приличат.

„Байерн и Интер са два упорити отбора, които имат еднакво ДНК. Ще гледаме финал, в който ще се води тежка битка до последната минута”, коментира италианецът, цитиран от Билд.

71-годишният специалист, който от две години е треньор на Ирландия, в миналото е тренирал и двата отбора. И с двата е ставал шавпион – през 1989 година с Интер и през 1997 с Байерн.

„Познавам ги добре. Играчите се сменят, но не и свойствата на клубовете. Байерн е отбор на Севера, не само защото там играят германци и холандци.”

„Интер пък е смесица от майстори и играчи със силна психика. В Мадрид ще видим здрав дуел”, заключи Трапатони.

[J.M.]

Голямо интервю на Моу ... от пресконференцията след мача... има го в 7 дни

[SHeki]

Мерси ама утрешния брой нали ? По скоро вече днескашния ?

[J.M.]

Жозе Моуриньо: Проляхме си кръвта, те пуснаха вода да я отмият

[SHeki]

Жозе Моуриньо: Проляхме си кръвта, те пуснаха вода да я отмият
Да ме обичат в Барселона? Това е невъзможно

Те се заканиха да оставят кожите си на терена. Ние оставихме кръвта си. А кръвта е по-важна, каза Жозе Моуриньо след най-красивата загуба в кариерата си. Дали отвръща на италиански, английски или испански, португалецът, когото в Барселона не броят за треньор, а за преводач, никога не говори празни приказки.

- Моуриньо, какви ще бъдат първите ви думи? Видяхме ви дори да плачете от удовлетворение накрая.
- Един отбор от герои, един отбор, в който всички оставиха кръвта си. Докато други (от Барса) говореха, че ще си оставят кожата на терена, нашите си оставиха кръвта. Победата е на всички - на тези, които играха, на тези, които не играха. Тя е и за нашите тифози, които ни подкрепяха тук, в Барсеолна, и другите, които останаха у дома. Някои тръгнаха да празнуват предварително и създадоха адска атмосфера. Ние постигнахме нещо, което ще разказваме на нашите внуци. Сега искам само да помоля нашите тифози да дойдат на летището в Милано, за да ни посрещнат.

- 5-те хиляди тифози на Интер останаха дълго на трибуните на "Ноу Камп", за да празнуват.
Мога да си представя радостта им, защото знам колко трудно постигнахме този подвиг. Срещу Барселона с 11 на терена е трудно, какво остава с 10. Ние направихме нещо историческо. Тази загуба с 0:1 е най-хубавата в моята кариера, но мисля, че моите играчи заслужаваха мачът да завърши 0:0. Представихме се прекрасно, на вратаря Жулио Сезар не му се наложи да прави извънземни неща, защото все едно играехме 11 срещу 11. Те си оставиха кожата, ние - кръвта. А кръвта е по-важна.

- Имахте сблъсък с Виктор Валдес след края на мача.
Валдес реагира както всички останали. Той и останалите се надяваха Барселона да победи, но преживяха голяма изненада на "Сан Сиро". А после, когато видяхме играчите им, облечени с тези фланелки (със заканителен надпис "Ще си оставим кожата на терена"), разбрахме, че те се страхуват от нас. Че те изпитват затруднения и се страхуват. Смятам, че ако бяхме останали с 11 играчи, както умеем да играем организирано, можеше и да спечелим мача, като рискуваме малко повече. На загрявката преди мача се контузи Пандев, който е много по-офанзивен играч. Киву бе изключителен, той само за пет минути успя да се подготви за игра. След изгонването на Мота пък трябваше да променим отново нашите планове и подреждането си. Направихме невероятен мач.

- Как ще определите стила на игра на Интер?
- Стилът на Интер? Стилът на Интер е играта му срещу Челси, когато игра много, много добре. Стилът на Интер е стилът от мачовете с ЦСКА, като у дома Интер можеше да спечели 5:0 или 6:0. Стилът ни е този от играта ни у дома срещу Барселона, където ги бихме 3:1, а можехме да ги бием 4:2 или 5:2, или 5:3, защото беше много, много отворен мач. Стилът на Интер е стилът на кръвта, а не стил на кожата, защото, когато дойде моментът да дадеш живота си на терена, ние оставяме кръвта си, а не кожите си.

- След края на мача пуснаха пръскачките на терена, докато вие се радвахте и се прегръщахте за успеха. Това със сигурност не беше шампанско по случай вашата победа.
- Е, да, трябваше да измият нашата кръв, която оставихме по терена!

- Моуриньо, дори и да бяхте допуснали втори гол в 95-а мин, все пак щеше да е голям успех за Интер подобно представяне. Сега, когато сте на финал и имате възможност да спечелите трофея, можете ли да ни кажете нещо за вашето бъдеще?
- Благодаря за въпроса, искам да кажа пак, че това наистина е един от най-щастливите моменти в живота ми. На финала сега можем да спечелим, но и да загубим. Да, Интер направи невероятен поход, след като отстранихме Челси и Барселона (с Барса играхме 4 пъти). Още преди полуфинала казах, че можем да паднем или да спечелим, но разбира се, че искаме да спечелим Шампионската лига. Ако Интер не вземе трофея през този сезон, ще го направи следващия или по-следващия. Интер в момента е отбор от европейско равнище, с моя скромен принос, и това е удовлетворението ми. Аз не мислех, че някога ще мога да постигна такова разбирателство, както с феновете на Челси, но в Интер намерих нещо повече.

- Харесва ли ви вече италианският футбол?
- Не, не ми харесва изобщо. Харесват ми Интер и моите играчи и баста! Не съм влюбен в калчото, изпитвам уважение към италианския футбол.

- След края на мача с Барса вдигнахте двата си пръста нагоре, с което напомнихте за палците, които Франческо Тоти насочи надолу след дербито с Лацио.
- Не, направих го заради тифозите на Интер, които чувах, но не виждах по време на мача. Исках да ги поздравя и затова си вдигнах ръцете нагоре. В последните 20 минути, в трудните моменти, аз ги чувах, знаех, че са зад нас. Исках да им благодаря за куража, който събраха да дойдат с нас в Барселона, въпреки нажежената обстановка, която се създаде около реванша. И нашите тифози също оставиха кръвта си.

- Голямата мечта на близо 8 милиона тифози на Интер е напът да се сбъдне след изключително нервен мач. Срещу Барселона Интер не се поддаде на провокациите на съперниковите игарчи, и в частност на Меси.
- Меси си е Меси - страхотен играч с уникални качества, от друга галактика, от друг свят. Но той и останалите не успяха да играят според възможностите си. Тяхната сила е футболът, качеството на играта им. А този път трябваше да играят по съвсем различен начин - без феърплей на терена, без феърплей извън терена. За да добиете малка представа за нещата, ще ви дам пример - в 4 ч. сутринта (преди мача) не можехме да мигнем, защото хвърляха бомбички пред входа на хотела. Повикахме полицията в 23,30 ч., тя пристигна в 3,30! На играч като Самуел Ето'о, който има къща в Испания и който си идва в Испания на всеки 15 дни, в деня на мача му пратиха полиция, за да го карат да плаща данъци от 2005 г. насам.

- На "Ноу Камп" все е интересно, когато вие сте едно от главните лица?
- Едно е сигурно - догодина пак ще се върна в Барселона, защото аз всяка година играя с тях. Това ми е 10-ият път, в който се изправям срещу Барса. И всеки път тук се случва нещо. Червеният картон на Мота бе като червения картон на Дрогба (с Челси), така че това не беше нищо ново за мен. Отборът ми знаеше какво трябва да направи, но за съжаление Мота бе този, който не успя да запази хладнокръвието си, интелигентността си. Ако аз идвам тук всяка година и ако всяка година губя, те ще ме обичат. Ще ме обичат, това е сигурно. Играхме тук с Челси - веднъж те ни елиминираха, веднъж ние ги отстранихме. С Челси играх срещу тях в групите. После с Интер ги срещнахме в групата, а сега и този полуфинал, преди който казах, че за тях той е фикс идея. Те не могат да ме обичат, това е невъзможно. С Челси бяхме толкова близо до финала, толкова близо - 2 полуфинала, единият загубихме с дузпи. Сега успяхме. И за няколко секунди получих стотици SMS-и, и много от тях са от хора от Челси - от бивши мои играчи, от хора, с които съм работил там. Аз зная какво изпитаха те миналия сезон (отпадане на полуфинала срещу Барса), зная какво изпитаха, когато загубихме полуфиналите с Ливърпул. Какво изпитаха, когато загубиха с дузпи в Москва (срещу Ман Юн). Но приятелите са си приятели и те са щастливи за мен.

[Ultras]

Среден пръст за Бaрса
Селските номера издъниха каталунците, за тъпия преводач остана славата

Иван Трендафилов

Един голям опънат среден пръст - това е всичко, което получи Барселона от Шампионската лига. Средняк отнесоха Меси, Шави и останалите разглезени звезди на терена от 11-те, пардон, 10-те в бяло (А! Какъв прекрасен цвят). Средняк му се щеше да вее и на Жозе Моуриньо, докато търчеше в екстаз. Средняк от съдбата. Средняк от футбола.
Да, от футбола. На него му писна да слуша колко велика, грандиозна, шикозна, непобедима е Барса. Писна му да слуша лигавите им мрънкания и оправдания (тревата ни е суха). Писна му да извъртат нещата през някакъв крив каталунски макарон (А паста! От Италия). Писна му да слуша, че той започва и свършва с Барселона. Писна му, че забравиха откъде тръгнаха - един тон съдийска аванта и отчаян шут на Иниеста в последната секунда срещу Челси. Защото митът за феноменалната Барселона започна от Лондон. На "Стамфорд Бридж" дебелакът Йовребьо подлуди Дрогба със свирката си и не даде поне три дузпи. Одисеята с шестте купи започна в бившия дом на Жозе и завърши в друга от старите му крепости.
И тъй като мнозина определяха този мач като част от вечната битка между доброто и злото, нещо като n-тния епизод на "Междузвездни войни", нека попитаме. Кой е лошият? Кога мъжкарството стана лошо? Кога да си изплюеш дробовете, да си оставиш сърцето и
да се биеш за кило кръв и метър кожа
стана лошо? Футболът е създаден от и за мъже. Красотата и финесът са за едни други места, не за стадиона. Освен ако не са на трибуните, облечени в чашка Д.
Друг въпрос е дали тези в Барса наистина са чисти и неопетнени душици. Не ми се вярва Майкон предварително да е имал записан час за зъболекар преди мача в Милано. Само че след удара с рамо/лакът на божието творение Лионел Меси му се наложи да ходи при Феята на зъбките. Да, това е истината, Жозе хвърли кърпата: "Трябват ви два гола. Ние сме тук, вкарайте."
"На нашия стадион 90-те минути текат много дълго", заплаши Пеп. Но Барса не успя. Провали се, защото се самозабрави. Повярва си, че е непобедима, върховен убиец. А такова животно няма.
Специалния бе наясно, че няма как да изпусне този финал. Още с излизането на собствения си "Ноу (но като английското "no" - не) Камп" крачката на каталунците се бяха разтреперяли. "Простият" преводач влезе под кожата на самозабравилите и самообожествилите се грандомани и разбра как да ги победи. Захапа ги лошо в Милано и ги вбеси. "Ще ги накараме да намразят футбола. Искаме на финала в Мадрид. Искаме купата насред "Сантяго Бернабеу". Искаме да оскверним съблекалните на Реал. Искаме да омърсим фонтаните им. Ремонтада!", плюнчеха се озверелите каталунци. Жозе успя. Примами ги в собствения му свят и капанът щракна. А оттам измъкване няма. И за да ги подразни още малко, вяло вметна: "Успокойте се. Това е само един мач, а не война". Но на терена воините бяха неговите мъже. Те се биха и завоюваха.
А Барса? Те се отчетоха с евтините си номерца - среднощна серенада с тенджери и бомби; опит да обърнат колата на Моуриньо; данъчни проверки за Ето'о , който е в Каталуния през 2 седмици, но точно ден преди мача местната община реши, че ще колабира без неговите пари; театрални изпълнения на Бускетс на терена. Смешно, Барса! Грозно, Пеп! Жалко, Каталуния! Дори "простият" преводач не падна до това ниво.
А после? Бе ред на истинските селски номера. Онуй нещо с вратарските ръкавици скочи да души Жозе. Защо бе, Викторе? Нали си намокрихте тревата. Играхте и с човек повече. Какво още искате? Защо не ги бихте? И да не се чуди защо и 10 купи да спечели, пак няма да е в националния на Испания. Явно нещо не му е наред, щом
преводачът му влезе в мозъка
В последните две години Барса не спря да претендира, че е най-великият отбор за всички времена, дарен ни свише.
Не е и няма и да бъде.
Големият се показва, когато е долу. На върха всеки може. Покажеш ли, че умееш да губиш, вече си докоснал съвършенството. В противен случай си поредният клуб, блеснал за година-две.
А пръскачките? Какво да се сърдим на бай Желязко (или дон Чичи), че пусна водата. Може би тревата е била суха. Истински важното е, че маркучите нямаше как да спрат купона на нерадзурите. Те просто отмиха кръвта, която Интер остави на терена. За Барса остана мократа трева, за която мечтаеше. А и един голям среден пръст.

Незнам този дето е писал статията дали е фен на Реал или на някой друг отбор но просто тази статия е душевна чикия !

[stefan]

Хахахахахахахаха, как хубавичко им го е казал- ЕВАЛЛА!!!

[niki.st]

Фен е на Арсенал Иван Трендафилов

[Ultras]

Фен е на Арсенал Иван Трендафилов

Има си и той причини да напише тая статия,евалаа !