Реклама

[Provenzano]

Голяма дата в историята на Интер !

[Provenzano]

ЧЕСТИТА ГОДИШНИНА БРАТЯ ИНТЕРИСТИ !

[Norex]

[durex]

НАЙ-ГОЛЕМИЯ КЛУБ НА СВЕТА !!!!

[onlyinter]

Честит рожден ден интеристи.

[inter_ruse]

честит рожден ден Интер Милано
а като видях капитана и принца направо настръхнах , пожелвам на Интер пак да разполага с такива футболисти които да го закарат на върха!!!

[Provenzano]

ИНТЕР НА 108 ГОДИНИ !

На този ден през далечната 1908 година се създава ФК Интер. Основан е от хора, които се отлъчили от тогавашния Милан, като причина за тяхното недоволство и напускане става забраната, която е наложена в отбора - да не се допускат в игра чуждестранни футболисти, въпреки че те са гръбнакът на самия тим. Джорджо Муджани изрича в навечерието думите, знаещи се на изуст от всеки фен на Интер, а именно: "Ще се роди тук, в миланския ресторант „Часовника”, мястото за среща на артисти и ще бъде завинаги отбор от голям талант. Цветът на емблемата ще бъде тази прекрасна нощ: черно-синия фон, осеян със златни звезди. Ще се нарича Интернационале, защото всички сме братя на Света".

Наименованието Интернационале идва от желанието и основната идея на учредителите - хората да не се разграничават по националност. Емблемата и цветовете на Интер са избрани от Муджани: черно и синьо, откъдето идва и прозвището им „черно-сините”.

Пръв президент на клуба става Джовани Парамитиоти, а първият капитан е швейцарецът Ернст Марктъл.

Официалният химн на клуба се казва „Има само Интер” (на италиански: C'и solo l'Inter). Издаден през 2002 г., в изпълнение италианския певец Елио, посветен на починалия през 2001 г. дългогодишен вицепрезидент и адвокат на клуба Джузепе Приско. През 2003 г. излиза песента „Лудия Интер” (на италиански: Pazza Inter), която е в изпълнение на самите футболисти от отбора.

Интер играе своите домакински мачове на стадион "Джузепе Меаца", известен още като „Сан Сиро”. Джузепе Меаца е легендарен футболист, играл в Интер през 30-те, подвизавал се също и в Милан, но за кратък период. Със своя колосален принос за Интер Джузепе Меаца е една от най-уважаваните легенди в историята на клуба и в италианския футбол изобщо. В знак на почит на негово име е кръстен един от най-известните футболни стадиони в света. Стадион „Джузепе Меаца” е с капацитет 78 800 места. На него, освен Интер, домакинските си мачове играе и отбора на Милан.

Концепцията за организиране на привържениците в Милано идва от Еленио Ерера през 60-те години по времето на „Великия Интер”. Най-старата група привърженици в Италия са интеристите от „Boys-San”. „Северната част” (на италиански: Curva Nord, Курва Норд) на стадио „Джузепе Меаца” е мястото, което черно-сините ултраси заемат при домакинските мачове на Интер. Там те се разпределят в съответните групировки, на които са членове: Boys San 1969, Bulldogs 1988, Brianza Alcoolica 1985 и Milano Nerazzurra. Първите групировки, създадени да поддържат и окуражават Интер са Moschettieri и Aficionados точно по времето на „Великият Интер”, но най-старата която се е запазила и до днес е тази на основаните през 1966 г. Boys-San.

Интер има няколко основни съперника, като заклет враг им е отборът на Милан. Спорът между двата отбора е разгорещен с отцепването на "нерадзурите" от "росонерите". Интер е бил считан за клуба на буржоите (средната класа), докато Милан е бил отборът на работническата класа, като е бил и все още е подкрепян най-много от мигриращото население в Южна Италия. Мачът между двата отбора е известен по света като „Дербито на Милано” (на италиански: Derby di Milano) или както го наричат още в Италия - „Дербито на Дева Мария” (на италиански: Derby della Madonnina).

Другият голям съперник на Интер — Ювентус, е бил другият клуб, който никога не е изпадал от „Серия А”, като това се променя след скандала за уреждането на мачове през 2006 г. и Юве биват пратени в „Серия Б”. Мачовете с Ювентус са наричани от италианската преса — „Великото дерби на Италия” (на италиански: Derby d’Italia), поради факта, че допреди скандала това е била единствената среща, която винаги се е провеждала във всички издания на „Серия А”, както и че именно това са първите два отбора с фен-клубове в Италия и отборите с най-много победи и отбелязани голове в Калчото.

Отличия:
Шампион на Италия - 18 пъти
Купа на Италия - 7 пъти
Суперкупа на Италия - 5 пъти (рекорд)
Купа на УЕФА - 3 пъти (рекорд)
КЕШ/Шампионска лига - 3 пъти
Междуконтиненталната купа - 2 пъти
Световен клубен шампион - 1 пъти

Известни футболисти:
Джачинто Факети - легендарният капитан на Интер и Италия.
Хавиер Санети - рекордьор по мачове - 858 мача и 21 гола между 1993 - 2014
Джузепе Меаца - рекордьор по голове - 288 през периода 1927-1947.

През 2010 година под ръководството на Жозе Моуриньо "нерадзурите" записаха невероятния досега в историята за италиански тим требъл, който ще се помни дълги години.

Forza Inter !

[inter_ruse]

на днешния ден преди 6г. се класирахме на финал в шл. голяма радост ни доставиха тогавашните момчета , бяхме убийствен отбор!!!






Този коментар е бил редактиран от inter_ruse на Apr 28 2016, 20:14

[inter_ruse]

6г. от триумфа в шл!


Този коментар е бил редактиран от inter_ruse на May 22 2016, 21:18

[durex]

109 ГОДИНИ ИНТЕР МИЛАНО !!!!

Този коментар е бил редактиран от durex на Mar 9 2017, 00:24

[Provenzano]

Честит празик братя Интеристи !

109 ГОДИНИ ИНТЕРНАЦИОНАЛЕ !

[durex]

[Provenzano]

[Provenzano]

22.05.2010 г.

[Provenzano]

7 години от най-великата поема в синьо и черно

Има един ден, който всеки фен на Интер е просто обречен да помни. Става дума за онзи 22 май преди 7 години, когато историята на великия италиански клуб завинаги бе променена. Мигът на най-великия триумф, мигът на магическия требъл! Невероятното постижение на „нерадзурите” стана факт чрез гросмайсторската победа с 2:0 над Байерн Мюнхен във финала на Шампионската лига.

Във въпросния сезон 2009/2010 Интер караше втори сезон под ръководството на най-специалния от специалните – Жозе Моуриньо. Португалецът бе доведен година по-рано, за да замени Роберто Манчини. Италианецът бе донесъл три поредни титли на Италия, ала му убягваше това, за което всички тифози в синьо и черно мечтаеха – превземането на Европа.

В първата си кампания Специалния не успя и отпадна от Манчестър Юнайтед в осминфиналите. Макар че той защити скудетото, на всички беше ясно, че назначението на португалеца ще се счита за провал, ако не донесе така лелеяния триумф в лигата на големите. Именно под такова напрежение Моуриньо успя да сътвори приказката така, както никой друг преди него.

На нито един италиански тим не се бе удавало да спечели едновременно титлата в Серия А, Купата на Италия и Шампионската лига в един и същ сезон. Най-напред дойде триумфът с Купата, където „нерадзурите” хлъзнаха Рома с 1:0 чрез попадението на Диего Милито в 39-ата минута.

Битката за скудетото се реши буквално в последния кръг на първенството. Нервна победа отново с 1:0, този път над Сиена, донесе 5-ият пореден трофей за Интер. Чудите се кой отбеляза гола ли? Отново Диего Милито…

На 22 май дойде редът най-големият мач – финалът в ШЛ на „Сантиаго Бернабеу”. Интер се добра до възловият двубой след запомнящо се представяне срещу Барселона в полуфиналите. След реванша на „Камп Ноу” Моу не пропусна в свой стил да подразни каталунците, като каза, че мечтата на неговия Интер за финал е била „по-чиста” от обсесията на Барса да грабне Големите уши насред дома на големия си враг Реал Мадрид.

Противникът във финала съвсем не беше случаен – Байерн на Луис ван Гаал пристигна след вече осигурен дубъл у дома с трофеите от Бундеслигата и Купата на Германия. Така феновете щяха да видят требъл, независимо кой от двата отбора надделееше.

В типичен стил Моуриньо избра контраатаката като тактика за решителния сблъсък, като позволи на Байерн да владее колкото желае топката. След 35 минути игра вратарят Жулио Сезар изрита топката далеч напред, а Диего Милито с глава свали за Уесли Снайдер. Холандецът задържа търпеливо, за да може същият този Милито да се вклини между бранителите. Последва изящно подаване, а изстрелът на аржентинеца покрай Ханс-Йорг Бут също си го биваше – 1:0 за „нерадзурите”.

Милито окончателно се превърна в героя за Интер през второто полувреме. Героичен блок на Валтер Самуел срещу Ивица Олич даде ход на атаката, при която топката стигна до Самуел Ето’о в центъра на терена. Камерунецът веднага плъзна кълбото към Милито, който финтира Даниел ван Буйтен и с фалц намери далечния ъгъл – край на играта!

До днес това си остава най-великият триумф на италиански тим, като сега на Ювентус се открива шанс да изравни постижението. На 3 юни „бианконерите” посрещат Реал Мадрид в Кардиф за финала на Шампионската лига при осигурени вече титла и Купа на Италия. Докато обаче „старата госпожа” не извърши и последната стъпка, върхът си остава само и единствено за Интер.

Източник: gong.bg

[1908]

Честит празник интеристи

[radul]

Дано един ден това се повтори, а не да я караме само на спомени.

[durex]

Близките 5 до 10 години не вярвам да се повтори с това управление на отбора. А и както се вижда, нямаш ли си собствен стадион си загинал. За това и ще продължаваме да се оправдаваме с финансовия феърплей. С един собствен стадион това ще се промени, защото всички приходи ще са в нашата каса, а не както е до сега да плащаме луди пари за да играем на Меаца цял сезон.

[onlyinter]

Хубави спомени, но имам чувството, че бяха преди цяла вечност. Оттогава насам клуба кара на тези спомени докато реалността е трагедия. Смениха се собственици, мениджъри, треньори и картинката е една и съща. Такава, каквато не подобава на отбор с историята, традициите и претенциите на отбор като Интер.

[inter_ruse]

на този ден преди 20г.