Реклама

[Guest_Boy_San77_*]

Ето една интересна и хубава статия, който е пропуснал, може сега да я прочете...

Пише се Интер, чете се Морати
От Анджело до Масимо, от 1955 г. до днес, нерадзурите са страстната сага на фамилията

Има един Ангел, който е големият герой в първите 100 години на Интер. Един ден неговият наследник може би ще има по-големи успехи и от него, които ще се разпрострат и в Европа. Името му е Масимо. Но на прага на вековния юбилей най-величествените дни на Интер преминават през историята за онзи исторически човек и невероятен предприемач, постигнал миланската мечта веднага след войната.

Кандидо Канаво
"Гадзета дело спорт"

НАЧАЛОТО КАТО ТЪРГОВЕЦ
Единственият син на обикновен фармацевт във Фонтана, Албино, 16-ото от общо 21 деца, с рекордните седем чичовци и лели, Анджело Морати започва като амбулантен търговец на петролни продукти. С начало от 300 лири на месец става пионер на индустрията, която сега е една от най-колосалните в света. Историята на Морати е сага, която се основава на черното злато. Старата рафинерия в Аугуста е дъщеря на интуицията. Онзи човек гледа надалеч. Разбира, че източният бряг на Сицилия е идеалното място за преработка на петрола, който идва от юга и Средиземноморието. Оттам тръгва израстването на Анджело, който завещава на децата си една компания от световен мащаб.
СЕМЕЙНИЯТ КЛИМАТ
Анджело Морати поема Интер през 1955 г. И бързо налага семейните отношения вътре в отбора. Кръвта вода не става. Синът му Масимо е в съвсем друга епоха, но и при него се забелязват някои жестове на баща му. И двамата опитват да наложат семейния климат в клуба. Анджело купува клуба за 100 млн. от Риналдо Масерони, друг бизнесмен, който е бил начело на Интер 13 г.
АТАКУВАЙ ТОПКАТА
Сменя 11 пъти треньора преди Еленио Ерера, със своята слава на магьосник, да поеме нерадзурите и да наложи лозунгите "Който не дава всичко, не дава нищо"; "Мисли бързо, играй бързо, вкарвай бързо"; "Атлетическа подготовка плюс класа равно на скудето". И най-важният от всички: "Така ла бала" (б.р. атакувай топката). Подобно на баща си и Масимо Морати смени 11 треньори, преди да се довери на Манчини и да започне да печели. Първите сезони на Ерера изглеждаха като един блъф. Бяха го кръстили Ала Бала. Анджело Морати се раздели с някои от звездите си като Анджелило, който вкарваше гол след гол, но изгуби ума си по танцьорката Илия Лопес, истинското име на която бе Атилия Тирони.
СЯНКАТА
Когато през 1995 г. Масимо върна Интер в семейството след президентството на Фрайцоли и Пелегрини, той каза: "Надявам се да не чакам колкото моя баща, за да почнат победите". Не стана така. Що се отнася до чакането, той надмина баща си. Десет години за първото скудето. И макар да няма Илия Лопес, която да замотае главата на който и да е, имаше един Бобо Виери, който напусна Интер, след като вкара над 100 гола. Татко Морати обичаше своите футболисти. Като се почне от шведа Скоглунд, гений на хладнокръвието. Но най-специално чувство имаше към Мариолино Корсо. Един ден го видял как се любува на Мерцедес Пагода - колата на президента. Мариолино попитал шофьора дали може да направи едно кръгче с това бижу. "Наистина ли ти харесва, Мариолино? Подарявам ти я!" Морати беше невероятен в това отношение. Синът Масимо е същият. Днес няма нужда да подарява автомобили на който и да е, защото футболистите си имат дузини. Но щедростта на настоящия президент е без граници. Даже твърде голяма, когато трябва да се подписват или подновяват договори.
ВСИЧКО ФАНТАСТИЧНО
Морати и съпругата му са създали солидна организация за благотворителност, която действа в много части на света. Интер кампусите са пример как може много да се помага на децата, като им се предлага нещо много различно - радостта да изживеят детството си. Що се отнася до любимците, Масимо е различен. Той обича всички футболисти на Интер. Спомням си, когато пристигна Ван дер Мейде. Морати го определи като гений. Едно от най-често използваните прилагателни от Масимо е "фантастично". Но един спорен герой е спечелил трайно сърцето му - Алваро Рекоба.
ВПЕЧАТЛЯВАЩ ХАОС
Масимо се жени за Мили, културна и работлива жена, доцент в университета, майка на пет деца. Тя участва в политиката - фронт, който е малко неочакван за съпруга на петролен магнат. Последовател на зелените, обичаща животните, тя води смели политически битки, дори невъзможни, без да се притеснява. Дали печели, или губи, няма значение. Мили, далеч от салоните, живее в един впечатляващ хаос. Но успява да направи всичко и винаги е на правилната страна. Когато Морати син решава да купи Интер, Мили е отчаяна. Представя си, че семейството ще бъде напълно разбито. Днес тя е част от Интер. Страстна фенка, от нея тръгват хиляди инициативи. Една друга госпожа също е на първия ред - Беди, сестрата на Масимо. Днес тя е повече на стадиона отколкото Масимо. Не пропуска мач на "Сан Сиро" и пътува за всички гостувания в първенството и евротурнирите. Джанмарко Морати, по-големият брат на Масимо, е много близък до баща си. Днес следи Интер със същата страст, но от дистанция. Той е съсредоточен в своите бизнесдела.
В ПЛАНИНАТА
Първата титла на Анджело, тази през 1963 г., идва с намеса на президента след трагично дерби с Милан и загуба в Бергамо. Разочарованият шеф праща в планината Корсо и Мацола и вкарва на мястото на титулярите Маскио и Болки. Всичко това пред очите на Ерера. Следва невероятен сезон, който слага началото на легендата за Великия Интер. При Масимо няма подобен аналог. Изненадващи решения обаче има. Назначаването на Манчини бе негово лично предизвикателство. Въпреки че предложението на Джачинто Факети бе да се задържи Дзакерони. Приятелството между Масимо и големия Джачинто беше толкова голямо, че подобно разногласие не може да ги скара. Масимо откри печелившия треньор. А Факети завинаги ще остане в сърцето и в историята на Интер.
ОТ СУАРЕС ДО ИБРА
Решаващата покупка на Аджело Морати бе Луис Суарес. Отмъкнат от Барселона. Най-важният трансфер на Масимо, след една серия от провалени звезди, е Златан Ибрахимович. Страхотен, гениален, щастлив от фланелката, която носи. Човек, който кара тифозите да мечтаят, защото виждат в него нещо магическо и нестандартно. Сякаш най-доброто от него още не сме видели. Ибра присъства на 100-годишния юбилей. Малко уморен, но вече истински символ. Модерният шампион. Впечатляваща гаранция за следващото десетилетие. С такъв дух сагата на Морати влиза в своя втори век.

[inter_fen]

Много трогваща статия.Много добре написана.Благодаря на Масимо че за 13 години в Интер видяхме футболисти като Ибра,Санети,Виери,Рекоба и Роналдо,Баджо и други.Знам че и при баща му сме имали добри играчи,но за съжаление никой от нас не е успял да види на живо "Великия Интер"!

[niki.st]

Дано фамилия Морати продължи да управлява Интер,по-добре отколкото да ни купят някакви араби,шейхове и незнам какви си.

[Guest_tutto_inter_*]

Фамилията Морати Завинаги в ИНТЕР

[SHeki]

Намерих нещо в архива си който паза на PC-то и реших , че ще ви е интересно да го прочетете ..

Интер: 17 титли, 17 мига от историята
Интер стана шампион на Италия за 17-и път в историята си. "Гадзета дело Спорт" припомни най-куриозните моменти около всеки триумф на Интер.


Десет гола срещу децата
1909/1910: Интер печели титлата в плейоф, игран на 24 април. Необяснимото е, че същия ден се провежда контрола на военния тим на Италия, в която има куп играчи на Про Верчели. В знак на протест съперникът на Интер пуска на терена 11-годишни деца и нерадзурите печелят първото си скудето с 10:3.

Съдия и вицепрезидент
1919/1920: Вицепрезидентът на нерадзурите Вариско е едновременно и рефер. Именно той свири полуфинален мач за скудетото между съперниците на Интер. Вариско, който е шеф на съдиите, подпира Юве в мача с Дженоа (3:2). После Интер бие Юве в мач, който се играе в Генуа, а накрая нерадзурите правят 1:1 с генуезците и отиват на финала. Там бият Ливорно 3:2 и печелят второто си скудето.

Откривателят на Меаца умира в Освиенцим
1929/1930: Първото истинско първенство с мачове всеки срещу всеки на разменено гостуване. Треньор на нерадзурите е Арпад Вайс, син на унгарски евреи. Вайс е играл в Интер през 1925/26, а после става треньор на нерадзурите, които по онова време носят името Амброзиана. Именно Вайс открива едно момче на 17 години, което се казва Джузепе Меаца, и го пуска да дебютира в първия тим. През сезон 1929/30 Меаца се отблагодарява, като става реализатор №1 на турнира с 31 гола. Вайс умира през 1944 г. в Освиенцим, след като бяга от нацистите в Париж, а после в Холандия, където е заловен.

Две парчета от публичния дом
1937/38: Головете на Меаца, реализатор №1 на турнира с 20 попадения, носят скудетото. На 14 ноември 1937, когато интеристи и ювентинци са вече на стадиона в Милано, Меаца обаче го няма. Предната нощ е прекарал в публичен дом. В неделя шефовете на Амброзиана го откриват да спи в дома си. Събуждат го, водят го на стадиона, слагат му фланелката с №9 и Меаца вкарва двата гола, донесли победата на Амброзиана!

Триумф и война
1939/40: Тимът става шампион и през 1940, след като печели скудетото през 1910, 1920 и 1930. Всичко се решава в прекия мач с конкурента Болоня в последния кръг. Нерадзурите имат точка преднина и на 2 юни на "Сан Сиро" идват 40 000 души. Амброзиана бие 1:0, а 8 дни по-късно Мусолини съобщава, че е обявил война на Великобритания и Франция.

Злобния, лимонът и кралицата
1952/53: 13 години минават, преди Интер пак да грабне скудетото. Голяма е заслугата за титлата на Бенито Лоренци. Той е в Интер от 1947 и остава до 1958. Викат му Злобния - прякор, измислен от майка му. На терена Лоренци го оправдава. Звездата на Интер Ниерс пропуска гол и Лоренци го удря; унгарецът напуска терена. Връщат го и той бележи: сега вече Ниерс гони съиграча си, за да си го върне. Но шедьовъра си Лоренци сътворява в дербито с Милан. Дадена е спорна дузпа за росонерите. Лоренци, възползвайки се от хаоса, взема един лимон и го слага пред топката: Кукиарони бие в небесата и миланистите побесняват. Само великият Джон Чарлз не се връзва на провокациите на Лоренци, който в един мач срещу Ювентус обижда английската кралица. "Тя не е моя кралица, аз съм уелсец", отвръща асът на бианконерите.

Скандалът с Ниерс
1953/54: Интер пак е шампион с 1 т. пред Юве и най-доброто нападение в Италия. В началото на сезона избухва скандал със звездата на нерадзурите Ниерс. Президентът Масерони иска да го продаде, защото унгарецът го завлича с 6 млн. лири, отпуснати му под формата на заем. Вицепрезидентът на Интер Приско обаче се противопоставя. Убеждава 12-те членове на съвета на директорите да оставят Ниерс в тима и да му обещаят премия от 7 млн. лири. "А другите 6?", пита Масерони. "Опрощаваме ги!", отвръщат шефовете. В неделята след събранието Ниерс се отплаща отлично: вкарва хеттрик и носи победа на Интер в дербито с Милан.

Момченцето Мацола съсича Юве
1962/63: Най-после титла за Интер на Еленио Ерера, нает от президента Анджело Морати две години по-рано. Решителен е мачът с конкурента Юве в Торино на 28 април, 4 кръга преди края. Защитникът на домакините Емоли предупреждава съотборника си Салвадоре: "Внимавай за това момченце (Сандро Мацола)" Салвадоре отвръща: "Не се безпокой, познавам го." Минават две минути и Мацола вкарва златния гол, донесъл титлата на Интер. Емоли отива при Салвадоре: "Добре че го познаваш!"

Знаменит обрат срещу Милан
1964/65: Предния сезон Интер е спечелил КЕШ срещу Реал М, но е загубил титлата в плейофа с Болоня. Този път Милан дърпа с цели 7 т. на нерадзурите, но те печелят титлата в последния кръг, натривайки носа на градския съперник.

Рекордът на Факети
1965/66: Десета титла за Интер, а легендарният ляв бек Джачинто Факети поставя личен рекорд, като вкарва 10 гола в първенството.

Всички срещу Ериберто
1970/71: Треньорът Ериберто Ерера е нежелан от играчите, които не харесват суровите му методи. В първите 4 кръга Интер печели само 4 т., след което се проваля 0:3 от Милан. Ден по-късно президентът Фраицоли поверява отбора на Джовани Инверници. Футболистите са предоволни и Инверници бързо вдига тима на крака. Нерадзурите наваксват изоставането от Милан и противно на всички прогнози грабват скудетото 2 кръга преди края.

Разходка с шампанско
1979/80: Интер на Еудежнио Берселини е пръв с 3 т. пред Юве, като нито веднъж не изпуска първото място. Треньорът Берселини обаче обявява: "Не съм напълно доволен от отбора. Имам предвид най-вече статичните положения. Бяхме по-добре преди година, когато опитът не ни стигна."
В същото време обаче Берселини отбелязва титлата като заедно с кондиционния треньор Онести изминава пеша 120 км от Милано до градчето Фонтанелато, на две крачки от който е родното му село Борго Вал ди Таро. "Всичко беше наред, докато не стигнахме Фиоренцуола - признава Берселини. - После вдигнахме поредния тост с шампанско. Да не ви разправям в какво състояние приключихме разходката!"

Рекордът на Трапатони
1988/89: Интер на треньора Трапатони е господар на първенството от началото до края. Събира 58 т. - рекорд за времето, когато се дават 2 т. за победа. Това е единственото скудето на Ернесто Пелегрини, 17-ия президент на Интер, останал начело на клуба 11 години.

Служебната титла
2005/06: Интер научава, че е шампион на Италия, едва на 26 юли, когато действителният първенец Ювентус е пратен в Серия В заради уредени мачове, а подгласникът Милан е наказан с отнемане на точки. "Това е скудетото на почтеността", казва президентът Факети, когато обвиняват клуба му, че е взел титлата на масата, вместо на терена.

Без конкуренция
2006/07: Липсват сериозни съперници (Юве е в Серия В, Милан, Фиорентина и Лацио почват с отнети точки) и Интер се състезава със себе си. Нерадзурите печелят 5 кръга преди края, а приключват сезона с 22 т. преднина от втория. Никой друг в Европа не е ставал шампион с 30 победи, 7 равни и 1 загуба. Това е по-добре дори от рекордното постижение на нерадзурите при Трапатони.

Златните попадения на Ибра
2007/08: Нерадзурите стават шампиони в Парма в последния кръг, след като пропиляват голяма част от преднината си пред Рома. Златан Ибрахимович, дълго време контузен, се връща в последния мач и вкарва двете попадения на стадион "Енио Тардини", донесли скудетото.

Куарезма: 18 000 евро на минута
2008/09: В един сезон, в който Интер отново бе пълновластен господар на първенството, клубът можеше да си позволи един лош трансфер. Португалецът Куарезма бе доведен по настояване на новия треньор Моуриньо в последния ден на летния трансферен пазар. Нерадзурите платиха за него 20 млн. евро. "С Куарезма вече нямам никакви оправдания, Морати ми даде това, което исках. Рикардо може да играе вдясно, вляво, на пейката и на трибуните", казва Моуриньо при представянето на крилото. Равносметката на Куарезма в Интер? 13 мача в Серия А, 6 в Шампионската лига, 1075 минути на терена. На нерадзурите всяка минута на крилото в игра им е струвала 18 604 евро.

[SHeki]

Без да искам попаднах на една много интересна статийка .. предлагам я на вашето внимание



ФК Интер е основан в навечерието на 9 март 1908 г. в миланския ресторант "Часовника" (на италиански: L'Orologio) от 43 дисидента на АК Милан, водени от Джорджо Муджани, като причина за тяхното недоволство и напускане става забраната която е наложена в отбора - да не се допускат в игра чуждестранни футболисти, въпреки че те са гръбнака при формирането на самия тим. Наименованието Интернационале идва от желанието и основната идея на учредителите - хората да не се разграничават по националност.
„Ще се роди тук, в миланския ресторант „Часовника“, мястото за среща на артисти и ще бъде завинаги отбор от голям талант. Цвета на емблемата ще бъде тази прекрасна нощ: черно-синия фон осеян със златни звезди. Ще се нарича Интернационале, защото всички сме братя на Света.“
—Джорджо Муджани, 9 март 1908 г.
Емблемата и цветовете на Интер са избрани от Муджани: черно и синьо, от където идва и прозвището им „черно-сините“ (на италиански: Nerazzurri, Нерадзури). Пръв президент на клуба става Джовани Парамитиоти, а първия капитан е швейцарецът Ернст Марктъл, който по случайност е един от основателите на АК Милан. Учредители на Интер са: Джорджо Муджани, Фернандо Де Осма, Артуро Хинтерман, Ханс Риетман, Бертолини, Бошард, Карло Хинтерман, Пиетро Дел Оро, Воелкел, Уипф, Лана, Енрико Хинтерман, Уго Риетман, Манер, Карло Ардуси.

1909-1910: Началото и първото скудето

Първоначалния президент на клуба Джовани Парамитиоти е наследен от Еторе Страус през 1909 г., а през 1910 г. от Карло Де Медичи. Отбора прави своите първи стъпки в лигата през 1909 г., като се състезава в групата на областта Ломбардия, заедно с АК Милан и УС Миланезе. „Нерадзурите“ не са фаворити, тъй като АК Милан е считан за основния конкурент на доминиращия по това време тим на Дженоа, докато УС Миланезе разполага с някои от най-добрите италиански футболисти в състава си, като вратаря Де Симони, който пръв облича фланелката с №1 на Италия. Първото в историята дерби между Интер и Милан се състои на 10 януари 1909 г. и завършва с победа с 3-2 за росонерите, а първия гол в дербито за Интер бележи бразилецът Акиле Гама. Футболистите които взимат участие в този първи мач са предимно швейцарци: Коши, Каплер, Марктъл, Ниедерман, Фосати, Кумер, Гама, Ду Чене, Де Вере, Уипфт, Волк, Шулер. В крайна сметка групата е спечелена от Миланезе, но компактността в резултатите, оставя впечатлението, че много скоро водачеството им може да бъде преустановено.
В последвалия сезон 1909-10 в Италия се въвеждат генерални реформи по подобие на английското първенство, като областните групи отпадат и отборите играят "всеки срещу всеки", веднъж като домакин и веднъж като гост. Така на новосформирания Интер се налага да се изправи срещу пионерите в италианския футбол - отборите на Дженоа, Про Верчели, Ювентус в допълнение на градските съперници от Милан и УС Миланезе. Решени да затвърдят позиции в първенството, ръководството на Интер привлича нови футболисти, с които да са конкурентни на топ отборите. За всеобща изненада, в края на сезона Интер е на челна позиция в таблицата заедно с Про Верчели. Поради равния брой точки, Италианската Футболна Федерация насрочва мач за решаване на крайния победител за 24 април 1910 г. на стадион „Арена ди Милано“. Тъй като по това време стадиона е зает поради военни шествия, федерацията решава мача да се състои във Верчели, но не променя датата. В знак на протест, Про Верчели излизат за решаващия двубой с младежкия си отбор. Крайния резултат е 10-3 в полза на Интер, който им осигурява първото в тяхната история Скудето. Футболистите на Интер вдигнали първата купа: Кампело, Фронте, Золер, Джени, Фосати, Стеблер; Гоат, Пайер, Петерли, Аеби, Шулер. Капитан и треньор на тима по това време е Вирджилио Фосати, който няколко години след този триумф загива във Първата Световна Война. През същия сезон Интер печели в голеада и двете дербита с Милан, съответно 0-5 и 5-1 в ответния мач.

1910-1919: Първата Световна Война

В следващите сезони Интер не показва сили за националната титла, а ръководството на клуба се сменя няколко пъти. През 1912 г. за президент е избран Емилио Хирзел, последван от Луиджи Ансахер през 1914 г., който по-късно същата година е заменен от Джузепе Висконти Ди Модроне. По време на управлението на Модроне шампионата през 1914-15 е прекъснат заради ПСВ, а футболното първенство е отменено до 1919 година. Това се оказва първия толкова дълъг период от време, в който Интер не печели трофей.

1919-1920: Скудето №2

Сезон 1919-20 е първият след подновяването на шампионата. За президент на Интер е избран Франческо Мауро, който назначава за треньор Нино Резеготи. В настоящия състав все още могат да се видят „старите“ Аеби, Агради, Асти и Кампели, в допълнение на петимата братя Чевенини, Джузепе Фосати и изгряващата звезда Леополдо Конти. Без особени затруднения, „нерадзурите“ печелят областната група на Ломбардия, след което за полу-финалите са поставени в „Група Ц“, заедно с Новара, Болоня, Торино, Андреа Дориа и Енториа Джолиардо, където събират общо 16 точки и печелят правото да играят на финала за „Централна Италия“ с Ювентус и Дженоа. След победа над „бианконерите“ с 1-0, равенството с Дженоа се оказва достатъчно за Интер да преодолее финалната група и да се класира за националния финал. Така на 20 юни 1920 г. в Болоня, последното препядствие пред Интер се оказва отбора на ФК Ливорно, водени от „великия мотор“ Магноци. В този много зрелищен и балансиран, финален мач, „нерадзурите“ съумяват да се наложат над своя съперник с 3-2 и така печелят втората в историята си национална титла. Отбора вдигнал купата през 1919-20: Пиеро Кампели, Густаво Франческони, Алесандро Белтраме, Алесандро Милези, Пино Фосати, Паоло Шлайдер, Леополдо Конти, Ермано Аеби, Емилио Агради, Луиджи Чевенини III, Джузепе Асти.

1927-1945: Амброзиана и кралството на Джузепе Меаца

С настъпването на фашистката ера, Интер са принудени да се съобразят с интересите на партията: на Националната Фашистка Партия не й допада наименованието на клуба, което наподобява това на враговете от Комунистическия Интернационал и през лятото на 1928 г., Интер под управлението на Сенаторе Борлети се слива с УС Миланезе и приемат името „СС Амброзиана“ (на италиански: Società Sportiva Ambrosiana) в чест на църковния патрон на гр. Милано - св. Амврозий Милански, а черно-сините фланелки са заменени с чисто бели такива, пресечени с червен кръст (герба на Милано) и маркирани с фашистки символ.
Въпреки всички промени, отбора завършва сезон 1928-29 на шесто място, което води до смяната на треньора Джузепе Виола и завръщането на Арпад Вайшс. Истински фурор обаче прави осемнадесет-годишния тогава Джузепе Меаца, който нанизва 38 гола в 29 мача. През следващия сезон 1929-30 (първият официален сезон на „Серия А“ и първият сезон без географски дивизии) при управлението на президентите Ернесто Торузио (1929) и Оресте Симоноти (1930), отбора е прекръстен на „АС Амброзиана“ (на италиански: Associazione Sportiva Ambrosiana), а черно-сините екипи са възстановени, като единствена разлика е в яката - черно-бяло, шах-матно каре, каквито са цветовете на УС Миланезе. Амброзиана побеждава основните претенденти за титлата Ювентус и ФК Дженоа, което се оказва жизнено важно за спечелването на купата в края на сезона (първа в историята на Амброзиана и общо трета за Интер). Младият "Пепино" Меаца е коронясан за гол-майстор на турнира със своите 31 попадения, с което поставя рекорд за най-резултатен дебют в Серия А, неподобрен и до днес. В новоучредения европейски турнир „Митропа“ Амброзиана достига до полуфиналите. Петото място през 1930-31 е повод за промяна в президентството - „патрон“ на клуба става Фердинандо Поцани, наричан „Генерал По“, който издейства разрешително от ИФФ за промяна наименованието на клуба на „Амброзиана-Интер“ - име, което отбора носи през следващите 13 години. Клубните промени, обаче не се оказват ефективни на терена - разочароващо шесто място, което води до поредното завръщане на треньора Вайшс, както и привличането на класните Леврато и Фрионе. Големите амбиции през 1932-33 рухват с горчивото второ място и злощастно загубения финал за купа Митропа (след победа над Австрия Виена с 2-1 в Милано, Интер губи във Виена с 3-1). През 1933-34 Интер отново се разминава с титлата на Италия. В мач, който събира рекордните 400 хиляди долара, Амброзиана-Интер побеждава Ювентус с 3-2, но губи последвалите два мача от Фиорентина и Торино. По този начин за втора поредна година Интер завършва на второ място, този път преднината на Ювентус е намалена на 4 точки.
Последвалия сезон 1934-35, маркиран от злощастната смърт на Фрионе, се оказва още по-невероятен. До последния ден от шампионата Интер и Ювентус са с равен брой точки. Юве печели последния си мач във Флоренция, а Интер губи от Лацио с гол на бившия си футболист Леврато. Това е трета поред година, в която Амброзиана завършва на второто място.
Следват две години, в които Интер не показват конкурентност за скудетото, а на треньорската скамейка, логично се сменят редица специалисти. „Отмъщението“ на Амброзиана идва с пълна сила през сезон 1937-38, когато печелят борбата за скудетото с Ювентус и Милан в последния ден от шампионата. Гол-майстор на турнира, вече за трети път е Джузепе Меаца (както и през 1935-36), който същата година извежда с капитанската лента националния отбор по футбол на Италия до втората, поредна, световна титла. Тези негови успехи, редицата рекорди, които поставя и неуспоримата му класа, заслужено го превръщат в първия световно-известен италиански футболист, а последствие и в първата легендарна фигура на Интер и Италия. Това е и сезонът в който Интер нарушава лошата традиция да печели скудето само по веднъж на десетилетие.
През 1938-39 след отказването на треньора Армандо Кастелаци, отбора е трениран от Антон Карнели - опитен специалист, който въвежда т. нар. тактика "Системата". В първия си сезон начело на Интер, Карнели донася и първата в историята на клуба Копа Италия, а в шампионата завършва на трето място. Това обаче бързо се променя и още през следващия сезон 1939-40, въпреки контузията на шампиона Меаца, в последния кръг на Серия А, в решителния и директен двубой за титлата на първенството, Интер побеждава Болоня с 1-0 на неутралния „стадио Сан Сиро“ (избран заради големия брой зрители - събрани са рекордните за това време 471 хиляди паунда) и празнува петото в своята история Скудето. Осем дни след този триумф Италия обявява война на Франция. Двойката треньори, която поема клуба след Тони Карнели е Перукети - Дзамберлети. Те решават, че лошата циркулация в крака на Меаца означава край на неговата бляскава кариера и го продават на архи-враговете от АК Милан. В последвалото градско дерби, завършило 2-2, Меаца отбелязва изравнителното попадение за „росонерите“. След тринадесет години прекарани в Интер, Джузепе Меаца, през сълзи разкрива, че цял живот ще съжалява за отбелязания гол във вратата на родния си клуб. В крайна сметка след обещаващото начало на шампионата, Амброзиана не съумява да задържи преднината си пред Болоня и завършва сезон 1940-41 на втора позиция. Новият треньор Иво Фиорентини приключва сезон 1941-42 на сензационното дванадесето място и при идването на президента Карло Масерони (1942) е заменен на поста от Джовани Ферари, който през 1942-43 връща клуба на приличната четвърта позиция. През 1943 г. ИФФ анулира футбола в страната и регионалните комитети организират алтернативно първенство, в което Интер, въпреки че излизат първенци от групата на Ломбардия, впоследствие губят на полуфиналите.

1945-1955: Управлението на Масерони

След падането на фашисткия режим в Италия, на 27 октомври 1945 г., новия президент на клуба - Карло Масерони гордо заявява: „Амброзиана е в миналото, сега има само Интер“. Старото наименование на отбора е възстановено, което допълнително ентусиазира фенове и играчи за по-добро представяне. Резултатите не закъсняват, Интер записва няколко грандиозни успеха (като победа над „Великите Торино“ с 6-2), но от друга страна и загубите не липсват. Така в края на сезон 1945-46, отбора на Интер, воден от Карло Каркано се озовава на четвърта позиция.
Следващата година от първенството започва повече от обещаващо - президентът Масерони издейства разрешително от ИФФ за трансфери на чуждестранни играчи и в отбора пристигат пет южно-американски попълнения. Въпреки постигнатите успехи на местна почва, те обаче се оказват изключително неориентирани в италианското първенство и единственото нещо с което стават известни е нарицателното, което пресата им дава - „петте бидона“. В следствие на разочароващото представяне на южно-американците, Интер заема незавидна позиция в класирането. Масерони назначава Нино Нутрицио за треньор, заедно със завърналия се и като футболист в отбора - Джузепе Меаца. Двамата успяват до известна степен да мобилизират състава и в края на сезон 1946-47 Интер „празнува“ спасителното десето в подреждането.
Последвалия сезон 1947-48 се оказва още по-неблагоприятен за „нерадзурите“. Въпреки, че в края на първата част от шампионата се намират на трето място, серия от принудителни промени, като завръщането на треньора Каркано, контузията на първия нападател Бруно Куарезима обричат отбора да завърши 12-ти. Единствения светъл лъч в този момент е младият Бенито Лоренци, който още в началото на сезона се налага в първия отбор и загатва за бъдещия си потенциал.
Годината 1948-49 е известна с „трагедията Суперга“ и смъртта на целия отбор на „Великите Торино“, които с петте си последователно спечелени шампионата, безспорно са истинския хегемон в Италия през 40-те години. През този сезон в Интер пристигат няколко футболиста (Ищван Ниерш, Атилио Джованини, Джино Армано), с които доминацията на ФК Торино в първенството да бъде прекратена. Новите попълнения, обаче не оправдават очакванията на треньора Джон Астли, който по средата на сезона е заменен от Джулио Капели, който пък дотогава е технически директор на клуба. Новия треньор прави завиден обрат в първенството, като издига Интер чак до второто място, на пет точки пред Ювентус, но и на пет точки зад отбора на Торино. Със своите 26 гола в дебютния си сезон, Ищван Ниерш печели приза за гол-майстор на шампионата.
Следващият сезон (1949-50) отново е изпълнен с големи надежди за титлата и отбора на Интер воден от „летящия холандец“ Фаас Уилкс и дуото Амадей - Лоренци, в крайна сметка финишира три места под очакванията. Разочарование се оказва и следващата година. Треньора Капели е заменен от Алдо Оливиери, а увереността която той има в качествата на Лоренци, води до продажбата на Амадей и Алдо Кампатели. Въпреки това, президента Масерони решава да се презастрохава и в отбора пристига шведския полузащитник Ленарт Скоглунд. Отбора върви уверено към скудетото, Ниерш и Уилкс нанизват съответно 31 и 23 гола, но в края на шампионата Милан прави невероятно завръщане и печели само с една точка пред Интер своята първа национална титла от 44 години насам. През 1951-52 президента на Интер, убеден във възможностите на своите играчи, привлича само едно ново попълнение - вратаря Джорджо Геци. Поради липсата на постоянност в отбора, особено видна при Скоглунд и Уилкис, отново третото място остава за Интер.
Сезон 1952-53 започва с революция в тактиката. Новия треньор Алфредо Фони, почитател на „катеначото“, привлича в отбора Ивано Бласон и го поставя на позицията десен бек, също така заменя в централната линия непостоянния Уилкс с по-стабилния Бруно Маца. В началото неговата техника не се приема добре от критици и фенове, но скоро резултатите стават видни за всички. Благодарение на защитната си игра и блестящия Джорджо Геци, Интер допускат само 19 гола в първите 31 мача, като в същото време преднината пред опонентите им расте. Интер става зимен шампион през януари, когато разликата с втория е шест точки, а три дни преди края на самия сезон, след победа над отбора на Палермо, „нерадзурите“ стават сигурния победител в Серия А. Това е шестото в историята на клуба скудето.
Въпреки постигнатия успех, Фони все още е критикуван за дефанзивната игра на отбора и затова решава да въведе нов по-креативен и агресивен модел на футбол за предстоящия сезон. Ниерш записва хеттрик за победата с 3-0 над градските съперници от Милан, Скоглунд пък обира овациите за легендарната победа над Ювентус с 6-0. В шампионат, в който всички „черно-сини“ футболисти имат своите славни моменти, за втора поредна година Интер печели скудетото - общо седмо в своята история.
Доволен от завоюваните две поредни титли, през 1954 г. президентът Масерони започва преговори за продажбата на клуба с петролния магнат Анджело Морати. През новия сезон в Интер не пристигат чуждестранни попълнения, понеже границите на страната са затворени, а празнината в защита, която остава Атилио Джованини когато напуска клуба, не се оказва по възможностите на младия му заместник Джорджо Бернардин, но и като цяло на отбора му липсва предишното постоянство и така заслужено в края на сезон 1954-55, „нерадзурите“ остават на осмо място.

1955-1968: Президентството на Анджело Морати и „Великият Интер“

Великият Интер (на италиански La Grande Inter) е наименование дадено на футболен клуб Интер Милано през 60-те. През тези години, управлявани от Анджело Морати и водени от Еленьо Ерейра, отбора на „нерадзурите“, печели три „скудети“ (1963 г., 1965 г., 1966 г.), като през 1964 г. губи, въпреки, че има еднакъв брой точки с първия Болоня и завършва втори през 1967 след поражение от Мантова. В допълнение, Интер затвърждава позицията си в Европа, със спечелването на две последователни Купи на Европейските Шампиони, като и през 1967 г. достига до финал. През същите тези години печелят и две Интерконтинентални Купи.
Легендарният треньор Еленьо Ерейра е начело на Интер приблизително цели 8 сезона. Ето как е изглеждал отбора през този период:
1960-61: трето място, на 5 точки зад Ювентус.
1961-62: второ място, на 5 точки зад Милан.
1962-63: шампиони на Италия
1963-64: второ място след равен брой точки с Болоня, Европейски и Интерконтинентални шампиони
1964-65: шампиони на Италия, Европейски и Интерконтинентални шампиони
1965-66: шампион на Италия (десети спечелен шампионат, който дава и правото на една звезда)
1966-67: второ място, на една точка зад Ювентус, достигат финал за КЕШ, но губят от Селтик
1967-68: пето място, на 13 точки зад Милан
В Четвъртък, на 28 Май 1955 г., Анджело Морати, който се сдобива с клуба за сумата от 100 милиона, става новият президент и патрон на Интер. Морати сменя дотогавашния треньор Алфредо Фони и назначава Алдо Кампатели. Шампионата започнал добре и отбора на Интер бил начело, докато не последвали пет поредни загуби, което наложило незабавната намесата на Джузепе Меаца. Той съумява максимално да ограничи загубите и да възвърне позициите на отбора и така Интер приключват сезон 1955-56 на трето място. Следващата година, Морати слага начело на отбора двойката Фроси-Фереро. Първият е изповядвал защитния футбол, докато втория напълно обратното. Взаимно-допълваща се двойка на теория, но не и на практика. Още веднъж се налага Меаца да ръководи отбора: серия от добри резултати възвръща Интер до второто място, но последвалата поредица от пет поредни поражения „избутва“ отбора доста надолу в таблицата. Така Интер завършва сезон 1956-57 на пета позиция.
Пристигането на Антонио Валентин Анджелило и доказания треньор Джон (Джеси) Карвър, не донася резултат и през 1957/58 тима завършва на девето място. През лятото, клуба продава вратаря Джорджо Геци и нападателя Бенито Лоренци, а за треньор е назначен Джузепе Бигоно. Резултатите не са от най-добрите и три месеца преди края на сезон 1958-59 на скамейката е върнат Алдо Кампели, който завършва трети с отбора на Интер в "Серия А" и губи финала на "Копа Италия". Силно впечатление обаче, правят нападателите - Еди Фирмани изиграва най-добрия си сезон в "Серия А", а Анджелило отбелязва рекордните 33 гола в 33 срещи. През сезон 1959-60 Ленарт Скоглуд напуска клуба, а начело на отбора застава треньорската двойка Кампатели - Ахили. Първия полусезон е перфектен, но през втория нещата в шампионата се влошават, а също така, отбора бива елиминиран на четвъртфинала за Купата на панаирните градове. След загубата в градското дерби, Кампатели е освободен от длъжност, а месец след него, същото се случва и с Ахили. Така Капели се завръща на скамейката и Интер завършва сезона на четвърта позиция.
Морати е с основната заслуга за възникването на Великият Интер: на треньорската скамейка сяда „Магьосникът“ Еленьо Ерейра, след като Морати бива омагьосан от този треньор в мач, в който неговия Интер губи с 4-0 от Барселона, тогава от Ерейра, а зад бюрото застава експертът по футбол - Итало Алоди. Ерейра променя коренно досегашните тактики на Интер, като съумява да превърне Пики в ефективен либеро и същевременно успява да вдъхнови италианския футбол, с налгането на т.нар. „изтегляне“. Скудетото от „1960-61“, присъдено на Ювентус, поражда голяма полемика: по време на директният сблъсък с Интер, група фенове от лагера на „бианконерите“ нахлуват на терена и мачът е прекратен. Интер печелят служебно с 0-2, но ИФФ (ръководена от Умберто Анели) оспорва решението и отсъжда, че нахлуването е нямало да попречи на развоя на срещата и насрочва преиграване на срещата в края на шампионата. Интер отговарят, като изпращат своите юноши за мача в „Торино“, където губят с 9-1 и приключват сезона на трето място. Единственото попадение за „нерадзурите“ е от дузпа, дело на дебютантът и бъдещ шампион Сандро Мацола. Коментара на Ерейра тогава е бил: „Юве = ФИАТ, ФИАТ = сила“. През тази година, „Вълшебника“ привлича в състава на Интер, носителят на Златната Топка и шампион на Европа с Барселона, Луис Суарес, за рекордната тогава сума от 250 милиона. През сезон 1961-62 Интер завършват на второ място, за Купата на панаирните градове завършват с елиминация на четвърт финалите, а Копа Италия приключват още в осмина финалите. Всичко това е стряскащо, но пък, това са мачовете в които изгряват бижутата на черно-синята школа, като Джачинто Факети, Джанфранко Бедин и Сандро Мацола. През третата година, Интер се сдобива с две нови попълнения: резервата на Бразилия Жаир и Тарчисио Бургних, който пък пристига от Палермо, където Ювентус са го изпратили като негоден футболист.

ТЪМНИ ВРЕМЕНА

Водени от германското трио — Андреас Бреме, Юрген Клинсман и Лотар Матеус, Интер завоюва шампионската титла на Италия през 1989 г. както и Италианската Суперкупа. Периодът на 90-те години, обаче е голямо разочарование. Докато техните големи съперници Милан и Ювентус жънят успехи на местно и европейско ниво, Интер остават на заден план, в средата на таблицата, като най-лошото за тях идва през 1994 г., когато завършват само на една точка над зоната за изпадане. Въпреки това Интер все пак извоюва известен европейски успех, спечелвайки три купи на УЕФА, през 1991 г., 1994 г. и 1998 г. Когато клуба преминава от ръцете на Ернесто Пелигрини в тези на Масимо Морати, през 1995 г., Интер очакват големи успехи със закупуването на световно-нашумели играчи, като Роналдо, Кристиан Виери и Ернан Креспо и именно в този период, клуба на два пъти „чупи“ рекордната сума за футболен трансфер. Въпреки това 90-те остават разочарование, като е единственото десетилетие в историята на Интер, в което не успяват да станат дори веднъж шампиони в италианската „Серия А“. На 5 Май 2002г, Интер са само на 45 минути от спечелване на „Скудетото“, като бе нужно само да задържат преднината си от 2:1 срещу отбора на Лацио, в мач игран на стадиона на Рома — „Олимпико“. През второто полувреме обаче, нервите на Интер не издържат и допускат цели 3 гола в своята врата, което в крайна сметка позволява на Ювентус да им отмъкне титлата в шампионата на Италия. Шампионската Лига през 2003 г. е още по-разочароваща. Тогава Интер срещат градския си съперник Милан, като в общия резултат завършват 1:1, но отпадат от турнира, поради правилото за отбелязани голове на чужд терен. Парадоксът в случая е, че двата отбора използват един и същи стадион !

ВЪЗКРЪСВАНЕТО

На 15 юни 2005 г., Интер печели „Копа Италия”, като побеждава Рома в двустранен финал с общ резултат 3:0 (победа с 1:0 в Милано и победа с 2:0 в Рим), което е последвано от спечелването и на Суперкупата, след победа с 1:0 в продълженията над първоначалните шампиони в „Серия А“ за сезон 2004-05 — Ювентус (още преди да им бъде отнета тази титла). Трофея на Суперкупата е първия на Интер от 1989 г., а като съвпадение, това е и последната година в която Интер са печелили „Скудетото“ до 2006 г. На 11 май 2006 г., Интер успешно защитават титлата „Копа Италия“, налагайки се отново над АС Рома с общ резултат 4:1 (равенство 1:1 в Рим и победа с 3:1 на стадио Джузепе Меаца, Сан Сиро).
Шампионската титла в Серия А за 2005-06 е присъдена на Интер, тъй като те са били най-високо класиралият се отбор (трети) в крайното подреждане на Италианското първенство, понеже на Ювентус и АС Милан са им отнети точки, заради нашумелия скандал с уреждането на мачове, същата тази година. На 14 юли 2006 г., Федералния апелативен съд на Апенините (CAF), намира клубовете състезаващи се в „Серия А“: Ювентус, Лацио, Фиорентина, Реджина и Милан за виновни в обвинението за уреждане на мачове и налага на петте клуба съответните им наказания (въпреки че по-късно, всички тези наказания са намалени). Така с потвърденото изпращане на Ювентус в „Серия Б“ (за пръв път в тяхната история) и наказанието от -8 точки за градския съперник Милан, титлата в „Серия А“ се присъжда на Интер и те ще трябва да я защитават в следващия сезон 2006-07.
По време на новия сезон, Интер се впускат в шеметно чупене на всякакви рекорди, като постигат 17 последователни победи в „Серия А“, започвайки с победа от 4:1 у дома над отбора на Ливорно и завършвайки с равенство от 1:1 у дома с отбора на Удинезе. Победата, като гост над Катания с 5:2, подобрява рекорда от дотогавашните 15 мача без загуба в „Голямата Петица“ (топ пет на най-добрите първенства — Англия, Италия, Испания, Франция и Германия), държани от Байерн Мюнхен и Реал Мадрид. Победите траят почти 5 месеца и ги прави рекордьори по най-много последователни победи в „Голямата Петица“ на Европа, като само Бенфика (29 победи), Селтик (25 победи) и ПСВ Айндховен (22 победи) имат по-успешен рейт в глобален мащаб. Формата на Интер спада, след като правят равенства от 0:0 и 2:2, съответно с Реджина и Палермо, като в последния мач се стига до равенство, след като вече Реджина води с 2:0 на полувремето. В крайна сметка не успяват да останат непобедими до края на сезона, след като губят домакинския си мач на Рома с резултат 3:1, като 2 от головете на Рома са в последните минути. Така Интер се наслаждават на рейт без загуба за малко по-малко от година.
На 22 април 2007 г. Интер са коронясани за шампиони на „Серия А“ за втора поредна година, след победа над отбора на Сиена с 2:1 на „Стадио Артемио Франки“. Световният шампион с Италия — защитникът Марко Матераци, отбелязва и двете попадения за Интер, в 18та и 60та минута, като последния е от дузпа. Това е първият път, когато Интер печели „Скудетото“, базирайки се на собствените си успехи в лигата от 1989 г. насам. В допълнение, часове след като завоюват втората поред шампионска титла на Италия, от клубът потвърждават новината, че главният наставник на отбора Роберто Манчини е удължил договора си с 4 години, като има и опция за удължаване с още 12 месеца, което ако стане факт — договора би трябвало да изтече в края на кампанията през 2011-12 г. Президентът на Интер Масимо Морати заявява, че това споразумение е било направено „преди известно време“.Но след спечелената 16-та титла Морати уволнява Манчини и на негово място назначава Жозе Моуриньо

ЛЮБОПИТНИ ФАКТИ

Интер, през цялата си история (от 1908 г.), никога не са изпадали от висшия еталон на Италия — „Серия А“; феновете на „нерадзурите“ са високо уважавани и са едни от най-верните из целия свят. За сравнение АС Милан са изпадали 2 пъти. След пращането на Ювентус в „Серия Б“ за сезон 2006-07, през 2007 г. Интер остава единственият клуб, който никога не е играл в по-долна дивизия, а векът в топ лигата на Италия (като се включи и предстоящия сезон) е един от най-дългите непрекъсвани рейтове в Света.
Настоящият президент и собственик на Интер е Масимо Морати. Неговият баща Анджело Морати е бил президент на Интер през златната ера на клуба — 60-те. Масимо, опитвайки се да повтори невероятния успех на баща си и в старанието си да спечели „Скудетото“ за пръв път от 1989 г., похарчва огромно количество пари за подписите на най-добрите играчи в света, както от миналите, така и от настоящите поколения. През 2006 г., Интер не се справят както се очаква и това дава поводи за критики към Морати, но накрая „Скудетото“ се присъжда на Интер, след скандала с уреждането на мачове, известен като „Калчополи“. Отбора на Морати с лекота печели шампионата през сезон 2006-07, като поставя и рекорд от 17 поредни победи.

ОТЛИЧИЯ

17 Пъти шампион на Италия: 1909-10, 1919-20, 1929-30, 1937-38, 1939-40, 1952-53, 1953-54, 1962-63, 1964-65, 1965-66, 1970-71, 1979-80, 1988-89, 2005-06, 2006-07, 2007-08, 2008-09

5 Купи на Италия: 1939, 1978, 1982, 2005, 2006

4 Суперкупи на Италия: 1989, 2005, 2006, 2008

3 Купи на Уефа (сега - Лига Европа): 1991, 1994, 1998 (РЕКОРД)

2 Шампионски лиги: 1963-64, 1964-65

2 Междуконтинентални купи: 1964, 1965

Индивидуални рекорди на футболисти на Интер


Голмайстори на Серия А: Антон Поволни, Джузепе Меаца, Ищван Ниерш, Антонио Анджелило, Сандо Мацола, Роберто Бонинсеня, Алдо Серена, Кристиян Виери, Златан Ибрахимович

Рекордьор по брой изиграни мачове: Джузепе Бергоми (758 мача)

Рекордьор по брой отбелязани голове: Джузепе Меаца (288)

Футболисти на Интер, ставали световни шампиони:
- с Италия: Алеманди, Кастелаци, Демариа, Меаца, Серантони, Черезоли, Джовани Ферари, Локатели, Ферарис, : Алтобели, Бергоми, Бордон, Марини, Ориали, Матераци
- с Германия: Андреас Бреме, Лотар Матеус и Юрген Клинсман
- с Франция: Юри Джоркаеф
- с Бразилия: Роналдо

Футболисти на Интер, ставали европейски шампиони:
- с Италия: Бургнич, Доменгини, Мацола и Факети
- с Испания: Луис Суарес
- с Франция: Лоран Блан
- с Гърция: Йоргос Карагунис

Световни футболисти на годината, играли в Интер:
Роналдо, Лотар Матеус

Футболисти на Интер, печелили Златната топка:
Роналдо, Лотар Матеус

[marto1908]

Много хубава статия .... тъкмо търсех някаква такава , която да е по подробна ....