Реклама

[Materazzito]

Да играеш добре футбол не се ограничава единствено в това да галиш топката, да я отиграваш с едно или две докосвания и да рискуваш в атака. Това по-скоро значи да играеш красиво. Добре например играеше Интер на Еленио Ерера през 1960-те години. Защитно настроен – да, но компактен, упорстващ и достатъчно ефективен, за да царува в Европа в течение на два сезона. Няма съмнение, не един би приел такава сделка.

Всъщност, никога след това Интер нямаше да изживее толкова плодотворен етап. Само скорошният требъл с Моуриньо се доближава до постигнатото от тима на Ерера. Дори и това обаче не достига мистицизма и силната идентичност, придобити от онзи Интер от 1960-те.

Той бе главният инициатор на фамозното “катеначо”, което днес имаме навика да свързваме с всеки италиански отбор, отбор способен да надвива легендарни тимове като Мадрид на Ди Стефано и Бенфика на Еузебио в двата финала за Купата на европейските шампиони. Подвизи, постигнати с визионерския стил на Еленио Ерера – мит на пейките и автор на знакови фрази като например, тази че “с десет се играе по-добре отколкото с 11”.

С идването на аржентинския специалист в клуба през 1960 г. започва Златния век на “нерадзурите”. Сблъсък с унгарската звезда Лашло Кубала по времето му в Барселона предшества идването му в Италия, където идва с Луис Суарес. В едно време, в което футболът още не е достигнал много големи височини по отношение на професионализма, Ерера въвежда лагерсборовете преди мач и налага диети на своите футболисти.



КРАЛЯТ НА ДИСЦИПЛИНАТА

На чисто спортно ниво аржентинският треньор връща Джачинто Факети – един преотстъпен на Аталанта младеж, който в крайна сметка ще е изиграл над 600 мача като интерист и чиято фланелка с №3 бе оттеглена от употреба през 2006 г. със смъртта му. Ерера въвежда тактически една невиждана никога преди тактическа схема, поставяйки Армандо Пики като либеро зад четворната защитна линия и бетонира успехите на отбора със силна дефанзивна система.

Философия, която се вписва идеално със спечелената му репутация на суров характер и несравним почитател на дисциплината. Сандро Мацола – син на митичния капитан на Торино Валентино Мацола, разказа навремето един анекдот за лагерсборовете преди мач, разкриващ ясно таланта на треньора на Интер.

“Помня, че Бургних, когото наричахме Лечителя, изучаваше поведението на Е.Е. Един ден ми каза: “Еленио си е оставил обувките пред вратата и е светнал лампата на нощното си шкафче. Това е капан – когато го прави, значи си е отишъл вкъщи да спи. Хайде!” Слязох от гаража да взема колата, погледнах прозореца на Еленио и изведнъж го видях как си поклаща главата. Хвана ни, но ние все пак избягахме. На другия ден скандалът беше жесток.”



В този суров климат на саможертва в името на успеха се задвижи машината на онзи Интер от началото на 1960-те. Това пълно себеотдаване дава първите си резултати през 1963 г. със спечелването на първото от трите Скудети, натрупани от Ерера като треньор. Първото позволява да се участва за КЕШ на следващата година, в която “нерадзурите” преминават съперниците си с мъки.

В сблъсъка с един от тях – Евертън, намираме друго доказателство за силния характер, наложен от Ерера на възпитаниците му. Преди срещата с мърсисайдци наставникът обяснява на Мацола така това как трябва да играе срещу прекия си противник: “Виж го тоя, да знаеш, че чак са го вкарвали в затвор за побой. Влиза като ковач, така че ако не си бърз с топката, ще те премачка.”

Този, който обаче влиза по-добре към противниковата врата, е Интер. “Нерадзурите” стигат финала, където ги очаква страховитият Мадрид на Ди Стефано. Напук на всички прогнози италианският тим се налага с 3:1 във Виена с два гола на Мацола и един на Милани, за да вдигне първата си Европейска купа.





Интеристката хегемония добива своето потвърждение малко след това със завоюването на Междуконтиненталната купа срещу аржентинския Индепендиенте. “Нерадзурите” се нуждаят от трети мач на неутрален терен, игран на “Бернабеу”, където печелят трофея с единствен гол на Мацола.

Гениалният италиански полузащитник дава на отбора таланта в последните метри на терена заедно с Луис Суарес. Испанецът, донесъл на страната си единствената “Златна топка” до момента, е истински лидер и така е приеман от всички, включително от самия Мацола.

“Суарес беше командирът. Един ден срещу Палермо ми даде пас отляво. Тръгнах за топката, но когато видях, че не я достигам, се спрях. Луисито ми спретна скандал: “Какви глупости вършиш, аз никога не бъркам пас!” И това беше самата истина, никога не бъркаше”, разказва Мацола.





Под сянката на тези фигури и приноса на футболисти като Хоакин Пейро или Жаир да Коща отборът на Интер отново печели Скудетото през 1965 г. и продължава хегемонията си на континента. Този път съперник на финала е Бенфика на Еузебио, а арената е не коя да е, а “Джузепе Меаца”.

У дома си и защитаващи титлата си “нерадзурите” сякаш не могат да се провалят. Абониран за страданието, Интер задържа короната си благодарение на единствено попадение на Жаир да Коща. Индепендиенте отново се изправя на пътя към втората Междуконтинентална купа, спечелена този път по-лесно в сравнение с предишния.

Скудетото от 1966 г. затваря един славен и неповторим цикъл в историята на клуба. Еленио Ерера и няколко от асовете на тима остават в отбора до края на 1960-те години, ала епохата на Ил Гранде Интер е достигнала края си.



Хайме Ринкон, вестник “Марка”

[El Jardinero]

Браво на Матерацито за интереснaта тема! Какво да кажа... IT TAKES AN ARGIE TO DO IT!?!