Реклама

[radiinter]

Играе в "Интер" от 1980 до края на кариерата си през 1999 г., където изиграва 519 мача и има 23 гола в серия "А". Освен това има 120 мача и 5 гола за купата, както и рекордните 117 мача в евротурнирите. В националния отбор има 81 мача и 6 гола, където дебютира на 14 април 1982 г. срещу ГДР 0:1 в Лайпциг.

Шампион на Италия през 1989 г., носител на купата през 1982 г. Носител на Купата на УЕФА през 1991, 1994 и 1998 г. Участник на СП-82 (световен шампион на 18 години), СП-86, СП-90 (трето място), СП-98 (четвъртфинал), както и на ЕП-88 (полуфинал).







Този коментар е бил редактиран от radiinter на Apr 3 2012, 00:11

[ale inter]

Чичото е Легенда и емблема на Интер,да е жив и здрав

[Simo]

Не напразно номер 2 е изваден от употреба един от най-големите е.

[radiinter]

Двойката не е извадена от употреба.В момента с нея играе Кордоба.Извадена беше тройката в чест на Факети(а и за да не я петни Бурдисо )

[Simo]

Да така е грешката е моя ама трябваше да стане така .

[Guest_tutto_inter_*]

Джузепе Бергоми, световен шампион с Италия специално за сп. "Кикер" (7 дни спорт)



Този Интер е фаворит в Шампионската лига.
Във вторник започна Шампионската лига. Още в първия кръг се срещат топ отбори като Интер и Барселона. Златан Ибрахимович се връща в стария си дом, макар че в Милано не плачат за него. Убеден съм, че Интер само спечели с размяната Ибрахимович за Ето'о. Ибра не се представяше добре в Шампионската лига, не успяваше да покаже класата си. Ето'о ще помогне на Интер да играе по-бързо, с повече темпо, а това е задължително в евротурнирите.

Интер се подсили с Лусио, Тиаго Мота, Уесли Снайдер и нападателя Диего Милито. Преди отборът се стремеше да смачка противника си, да го изцеди. Успяваше в Серия А, в европейските турнири само с физическа сила не можеш да побеждаваш. Сега нарадзурите получиха есенцията, която им липсваше - техниката, творчеството, бързината. Затова заедно с Барселона, Реал М и Челси Интер е фаворит в турнира.

Сумите, които похарчи Реал М през лятото, са чужди на реалността. Преди години вече избраха грешния път. Като привлякоха Макелеле и Камбиасо, разрушиха готов отбор с отлични играчи. Още тогава се ориентираха към звездите, но това не им помогна. Разбирам, че след като 5 години поред се провалиха на осминафиналите, трябваше да инвестират. Но големите харчове не са точната математическа формула за успехи.

За разлика от Испания и Англия, италианските клубове бяха принудени да пестят. Притискат ги огромни дългове и нямаха друг изход. Милан ще играе поддържаща роля в Шампионската лига. Въпреки че взе Диего, Ювентус също е стъпало по-надолу.

Байерн ще стигне максимум до четвъртфиналите. Нападението е супер, ала защитата не е достатъчно стабилна за Европа. Нямат и добър вратар. Браво на мениджърите Хьонес и Румениге, че задържаха Рибери в Мюнхен. Договорите трябва да се спазват. Освен това той печели добри пари, а и Байерн е топ отбор.

[radiinter]

Бепе Бергоми на 47

[ale inter]

да е жив и здрав

[radiinter]

Легендата на Интер Джузепе Бергоми е на мнение, че световните клубни шампиони се нуждаят от играч като бившия му съотборник при "нерадзурите" Лотар Матеус - настоящия селекционер на националния тим на България. Матеус бе с основен принос за титлата на Интер в Серия "А" през 1989 година. В интервю за "Гадзета дело Спорт" Бепе Бергоми бе помолен да посочи името на един играч от миналото на Интер, който би могъл да помогне на сегашния тим на "черно-сините". "Лотар Матеус би се справил много добре. Той е най-добрият чужденец, с когото някога съм играл. Германецът би бил идеален за отбор, който често сменя ритъма на игра, какъвто е сегашният Интер", сподели бившият защитник.

[radiinter]

Точно преди 30 години Бергоми изиграва първия от общо 758 мача за Интер

[radiinter]

Чичо - световен шампион и срамежливец



На картата на футболна Европа няма друг град като Милано с два клуба, които са били континентални шампиони. Два клуба, които имат общ корен. Два клуба, на които им е съдено завинаги да се оглеждат един в друг, да танцуват огледално и да се надпреварват до изнемога.
В тази атмосфера си длъжен да отговаряш на всяко предизвикателство на съперника и всяка негова легенда трябва да има достоен паралел в твоя собствен стан.

Милан изригна в края на 80-те и оттогава често бе №1 не само в Италия, но и в Европа и в света. Интер дълги години бе принуден да гледа гърба на съперника - тенденция, на която бе сложен край чак след големия скандал с уговорените мачове през 2006 г..

Милан имаше икони като Франко Барези и Паоло Малдини. Интер също си имаше Барези - Джузепе, по-големият брат на Франко. Излиза, че на Паоло Малдини трябва да противостои Джузепе Бергоми. Макар че в някои неща той прилича по-скоро на „вражеския" Барези - отива например първо на проби в Милан, където е отхвърлен, докато с Франко се случва точно обратното. В същото време, подобно на Малдини, Бергоми играе и като бек, и като централен защитник.

Естествено, всяко подобно противопоставяне е условно и спорно. Най-малкото, защото в хронологичен план Бергоми изпреварва Малдини.

Във футбола, ако си защитник, нямаш право на младост. Може да си на 17, но от теб се иска да играеш, сякаш си на 30. Бергоми е от онези, които го правят. На 18 той вече е световен шампион с Италия - на Мондиал'82. Влиза в игра като резерва при паметната победа над Бразилия (3:2), играе титуляр на полуфинала с Полша (2:0) и на финала срещу ФРГ (3:1), когато „изяжда с парцалите" звездата на немците Румениге.

В онзи момент Франко Барези е на пейката, а Паоло Малдини ще дебютира за Милан две години и половина по-късно. Що се касае до Бергоми, той е изиграл първия си мач за Интер на 17 през 1981 и е най-младият дебютант в историята на „нерадзурите" (рекордът по-късно е подобрен).

Но по онова време Бергоми си е пуснал забележителен мустак, който го прави да изглежда далеч по-възрастен, отколкото е в действителност. Именно това е причината Бепе да получи прякора Чичото. „Ти от юношите ли идваш?

С тези мустаци приличаш на чичо ми!",

подхвърлил веднъж съотборникът му в Интер Джампиеро Марини.

Победата над ФРГ на Световното в Испания е знакова за Бергоми по две причини. Освен че остава най-яркият успех в кариерата му, от друга страна тя сякаш здраво го свързва с немския футбол. Най-големия си триумф с екипа на „нерадзурите" - „скудетото" през 1989 г. (постижението на Интер е рекордно в първенство с 18 отбора - 26 победи, 6 равни и 2 загуби) под ръководството на Джовани Трапатони, Бергоми постига рамо до рамо с Андреас Бреме и Лотар Матеус. През лятото на 1989 в Интер идва и Юрген Клинсман. „Черно-сините" стават „германски" тим - антитезата на „холандския" по онова време Милан.

На световното в Италия през 1990 г. всички чакат големия сблъсък между домакините и Германия, но „адзурите" отпадат драматично, неспособни да преодолеят Марадона и неговата Аржентина, докато немците триумфират със световната титла.

На финала за Купата на УЕФА през 1997 г. Интер губи с дузпи от германския Шалке. Година по-късно отборът взима реванш, отстранявайки Шалке на полуфинала, за да спечели купата за трети път. Това е и последният трофей в кариерата на Бергоми.

Самият Джузепе не крие симпатиите си към немските футболисти.

„Германците бяха най-добрите чужденци в Интер" - казва легендата на миланския гранд - „Замер, Клинсман, Матеус, Бреме, Ханзи Мюлер, Румениге - всички те се раздаваха докрай, както в мачовете, така и на тренировки. Достатъчно беше Лотар да каже: „Утре трябва да бием!" - и ние биехме. От друга страна ми беше страшно забавно, когато Бреме и Матеус успяваха да вкарат контрабандно някоя-друга бира в тренировъчните лагери. Що се касае до Ханзи Мюлер, него изобщо не го възприемах като чужденец. Разправяше страхотно италиански вицове... И досега

винаги стискам палци на германците,

стига да не играят срещу италиански тим."

Като играч на Интер Бергоми няма особен късмет. Превръща се в знаме на клуба в епоха, когато „нерадзурите" най-често стават първенци по разочарования. Най-голямото от тях Интер и Бергоми преглъщат през 1998 г. Воден от „Феномена" Роналдо, отборът води напрегната битка за „скудетото" с Ювентус. Четири кръга преди края, в директния мач в Торино Интер, начело с треньора Луиджи Симони, е ощетен от рефера, пада с 0:1 и губи надежда да изпревари бианконерите. Бергоми не участва във въпросното дерби заради наказание и години по-късно признава: „По-добре, че не играх. Не знам как щях да реагирам на случващото се".

Това е напомняне, че Бергоми не винаги е бил образцов и дисциплиниран играч, лидер и пример за подражание. В годините непосредствено след световната титла през 1982 г. Бергоми на няколко пъти изпуска нервите си, протестира буйно срещу съдиите, удря съперник с юмрук. През 1991 г. го гонят за шамарче срещу съперник при загубата с 1:2 от Норвегия в квалификация за Евро'92. Но това са само изключения, които потвърждават правилото. Все пак прекален светец и Богу не е драг.

Огромно уважение Бергоми изпитва към Джовани Трапатони, който води Интер от 1986 до 1991 г. „За мен най-важното му качество е, че не е злопаметен - признава защитникът. - С него може да спориш, да се караш, но когато всичко свърши, наистина свършва. Никога няма да те накара да платиш за това, че си изразил несъгласие. Освен това е голям психолог, ненадминат майстор в това да поддържа едновременно мотивирани и спокойни онези футболисти, които влизат по-рядко в игра".

Бергоми сякаш е легенда в сянка.

В собствения си клуб няма как да излезе от сянката на Джачинто Факети, в собствения град и в собственото си време - от тази на Франко Барези и Паоло Малдини. Така, както неговият Интер дълги години е в сянката ту на Милан, ту на Юве.

Това, което Бепе Бергоми има в повече от Малдини, е световната титла от 1982. По този показател бие и Барези, който на Мондиала в Испания е в състава, но не играе нито минута. Общото между Бергоми, Барези и Малдини е загубата с дузпи срещу Аржентина на полуфинала на световното през 1990 (Бергоми е капитан тогава). Успехите разделят трите милански легенди, болката от провала ги обединява. Така, както четири години по-късно Франко Барези и Роберто Баджо плачат заедно след още една „проклета" за „Скуадра адзура" серия дузпи - на финала в САЩ срещу Бразилия.

Това първенство Бергоми го пропусна, за да се върне неочаквано на следващото - Франция 1998. И то завършва с неуспех за Италия, остранена от домакините - иска ли питане, след дузпи!

Във футбола, особено в италианския, подобни драми имат своя ореол наред с триумфите. Защото „калчо" не значи само да играеш отзад за 0:0, а отпред - каквото стане, не е само да купиш най-добрите футболисти на света или да излъжеш съдията (който често пъти само това и чака) в ключов момент.

„Калчото" не иска от черноработниците само тактическо съвършенство и балтии, когато съперникът няма как да бъде удържан по друг начин. Италианският футбол изисква също тихо достойнство и умение да търпиш толкова дълго, колкото е необходимо, за да може от страданието да се роди щастие.

Джузепе Бергоми е един от черноработниците, на които италианският футбол дължи славата си. Голямо е изкушението да го приемем като огледален образ на други, на пръв поглед по-велики от него. Но той е много повече. Той е човек, съумял да блести със собствена черно-синя светлина в една общо взето сива за Интер епоха. Човек, без когото Интер (и в по-малка степен Италия) не можеше дълги години.

За щастие на „нерадзурите" Бергоми спря с футбола когато те вече имаха в редиците си достоен негов заместник - Хавиер Санети. Същият, който по-късно би рекорда му за най-много мачове с фланелката на Интер.

Към днешна дата Бепе Бергоми във въпросната класация продължава да заема второто място. Пред Джачинто Факети, Сандро Мацола, Бепе Барези.

* Материалът е част от поредицата на руския сайт Спорт Сегодня - „Недосегаемите", посветен на футболисти, прекарали цялата си кариера в един клуб.


Превод: Арам Потурлян

[durex]

Честит рожден ден на "чичото". Днес той има юбилей и навършва 50 години!

[Provenzano]

Честит рожден ден, да е жив и здрав!