Posted by: radiinter Feb 28 2009, 16:51
Роден е на http://bg.wikipedia.org/wiki/18_%D1%8E%D0%BB%D0%B8 http://bg.wikipedia.org/wiki/1942 http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%93%D1%80%D0%B0%D0%B4 в http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D1%8C%D0%BE&action=edit&redlink=1. Починал на http://bg.wikipedia.org/wiki/4_%D1%81%D0%B5%D0%BF%D1%82%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 http://bg.wikipedia.org/wiki/2006 г. в http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B8%D0%BB%D0%B0%D0%BD%D0%BE. Играе в "http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%A2%D1%80%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%BB%D0%B8%D0%B5%D0%B7%D0%B5&action=edit&redlink=1" от http://bg.wikipedia.org/wiki/1956 до http://bg.wikipedia.org/wiki/1959 г., като юноша, а професионалната му кариера започва и завършва в "http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80" от http://bg.wikipedia.org/wiki/1960 до http://bg.wikipedia.org/wiki/1978 г. Шампион през http://bg.wikipedia.org/wiki/1963, http://bg.wikipedia.org/wiki/1965, http://bg.wikipedia.org/wiki/1966 и http://bg.wikipedia.org/wiki/1971 г., носител на купата през http://bg.wikipedia.org/wiki/1978 г. Носител на http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9A%D0%95%D0%A8 и http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B5%D0%B6%D0%B4%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%82%D0%B8%D0%BD%D0%B5%D0%BD%D1%82%D0%B0%D0%BB%D0%BD%D0%B0_%D0%BA%D1%83%D0%BF%D0%B0 през http://bg.wikipedia.org/wiki/1964 и http://bg.wikipedia.org/wiki/1965 г. Финалист за КЕШ през http://bg.wikipedia.org/wiki/1967 и http://bg.wikipedia.org/wiki/1972 г. Има 634 мача и 75 гола в първенството, които го правят най-резултатният защитник за всички времена в Италия. Има 94 мача (70 като капитан) и 3 гола в националния отбор, където дебютира на http://bg.wikipedia.org/wiki/27_%D0%BC%D0%B0%D1%80%D1%82 http://bg.wikipedia.org/wiki/1963 г. срещу http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A2%D1%83%D1%80%D1%86%D0%B8%D1%8F 1:0 в http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%98%D1%81%D1%82%D0%B0%D0%BD%D0%B1%D1%83%D0%BB, последен мач на http://bg.wikipedia.org/wiki/16_%D0%BD%D0%BE%D0%B5%D0%BC%D0%B2%D1%80%D0%B8 http://bg.wikipedia.org/wiki/1977 г. срещу http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%90%D0%BD%D0%B3%D0%BB%D0%B8%D1%8F 0:2 в http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D0%BE%D0%BD%D0%B4%D0%BE%D0%BD. Участва на СП-66, ЕП-68 (първо място, капитан), СП-70 (второ място, капитан) и СП-74. Футболист № 1 на Италия през http://bg.wikipedia.org/wiki/1968 г. Футболист № 2 в Европа през http://bg.wikipedia.org/wiki/1965 г. През http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9C%D0%B0%D1%80%D1%82 http://bg.wikipedia.org/wiki/2004 г. е назован от http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9F%D0%B5%D0%BB%D0%B5 за един от най-великите 125 живи футболисти в Света. Носител на приза на http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AE%D0%9D%D0%95%D0%A1%D0%9A%D0%9E "Пиер дьо Кубертен" през http://bg.wikipedia.org/wiki/1981 г. Като ляв атакуващ бранител прави революция с авангардните за времето си включвания в нападение, като нерядко бележи и голове. Пример за универсален играч във футбола. Една от легендите на "Интер" в най-славния период на клуба, известен на привържениците, като ерата на http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%92%D0%B5%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D0%B8%D1%8F%D1%82_%D0%98%D0%BD%D1%82%D0%B5%D1%80. Освен като изключителен футболист и ръководител, Джачинто ще бъде запомнен и като истински джентълмен - заради неговия характер, феърплей и лидерски умерния, който го правят природно роден талант и капитан, както на Интер, така и на Италия. Получавал е червен картон само веднъж, при това за саркастично аплодиране на рефера. По-късно е клубен http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9C%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D0%B4%D0%B6%D1%8A%D1%80&action=edit&redlink=1, отговарящ за връзките с обществеността. От http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%AF%D0%BD%D1%83%D0%B0%D1%80%D0%B8 http://bg.wikipedia.org/wiki/2004 г. е президент на "Интер". След неговата смърт, ръководството на Интер оттегля фланелката с номер 3 в чест на легендата, като последния футболист имал привилегията да я носи е http://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=%D0%9D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D0%BB%D0%B0%D1%81_%D0%91%D1%83%D1%80%D0%B4%D0%B8%D1%81%D0%BE&action=edit&redlink=1.
http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B0%D0%B9%D0%BB:Giacinto.jpg
http://www.facebook.com/album.php?profile&id=12228949959
http://java%20script:void(0);
Posted by: Matrix Feb 28 2009, 22:17
Най-големия ми идол заедно с Джузепе Бергоми,обличал синьо-черната фланелка!Почивай в мир Джачинто!
Posted by: IL BISCIONE Feb 28 2009, 23:16
Кпментарите за него са излишни... само и единствено ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА ПАМЕТ НА ДЖАКИНТО!!!
Posted by: inter_fen Mar 1 2009, 01:32
За мен Джачинто е най-великият играч на Интер за всички времена.Поклон пред паметта му!
Posted by: Simo Mar 1 2009, 14:21
По големи от Факети и Бергоми няма ,засега Санети ще заеме един ден достойно място до тях
Posted by: INTERFAN Mar 1 2009, 16:03
Факети и Бергоми са най-великите! Дали са изключително много на ИНТЕР! Евала на radiinter за темата
Posted by: niki.st Mar 1 2009, 18:22
Факети е един от най-великите играчи в историята на футбола.
GRANDE GIACINTO!!!
Posted by: SvetJlio Mar 1 2009, 20:19
Eдинственната грешка е била да се даде на Бурдисо да играе с неговия номер
Posted by: tutto_inter Sep 4 2011, 14:10
http://www.youtube.com/watch?v=GQxA3_Anacs&feature=player_embedded#!
5 години без една икона.
Posted by: radiinter Sep 4 2011, 14:17
5 ГОДИНИ БЕЗ ФАКЕТИ.ЧИПЕ ТИ ВИНАГИ ЩЕ БЪДЕШ ЕДИН ОТ НАС.
Posted by: inter_fen Sep 4 2011, 15:01
ПОКЛОН ПРЕД ВЕЛИКИЯ ФАКЕТИ!
Posted by: ambro Sep 4 2011, 15:55
Поклон пред паметта му и нека почива в мир
Posted by: grande internazionale May 20 2012, 13:54
Такъв трябва да бъде човек!
http://imageshack.us/photo/my-images/41/618x346u.jpg/
Факети е най-голямата легенда на "нерадзурите"
Колко често най-хубавите неща във футбола и в живота стават случайно! Джачинто Факети отива в Интер като нападател, но Еленио Ерера исползва високия му ръст, атлетичността му и атакуващите инстинкти на противоположния край на терена.
Треньорът, изваял отбора, който в Италия наричат „Grande Inter", и създал свой собствен еталон за краен защитник. Оттогава журналистите на Апенините делят историята на този пост (а и на принципите на отборната игра) на два етапа: преди и след Факети.
А в действителност всичко се случило някак си между другото. Ерера по неясни собствени съображения пробвал Факети като бек. Аржентинецът останал крайно недоволен. Затова му се наложило да пренапише принципите на играта на този пост така, че да паснат на Джачинто.
По онова време крайните бранители почти не се включвали в атака и не се отличавали от колегите си по отношение на физическите данни. В такива условия 190-сантиметровият бивш нападател нямало как да блесне. Впоследствие, получил вече благословията на треньора, той се включвал в атака при всяка възможност, показвайки забележителна резултатност, при това не след статични положения, а от игра. През сезон 1965/66 дори вкарал 10 гола в Серия „А", което е рекорд за бранител. В цялата си кариера в Интер той има на сметката си 75 попадения.
Сметките на Ерера се оказали изключително прецизни. Огромният Факети, летящ по фланга, се превръщал в мощно торпедо и бил способен сам да пробие самостоятелно защитата на противника. Нещо повече, действията на целия отбор се основавали именно на тези включвания на Джачинто, които с времето станали легендарни. Така недостатъците на новоизлюпения защитник „Магът" Ерера превърнал в достойнства с едно махване на вълшебната си пръчица.
Факети изпъквал не само със стила си на игра. На фона на тогавашния среден ръст от 170 см той изглеждал истински гигант, а нетипичните за Италия руси коси го правили лесно забележим от всяко място на трибуните. Игровите постижения също били ярки и впечатляващи и в едрата победна крачка на „Великия" Интер се долавяли ясно стъпките наДжачинто. През 1965 на левия бек не му достигнали само няколко точки в анкетата, за да спечели „Златната топка". Всеки може сам да прецени колко голям е бил приносът му, щом той, защитникът, изпреварил в анкетата гениални атакуващи играчи като Луис Суарес и Сандро Мацола.
Факети играе 18 години в своя клуб, животът му е оцветен в черно и синьо. Той се превръща и в един от лидерите на националния отбор, където носи капитанската лента 10 години. Всъщност първите години на легендата в „скуадра адзура" сякаш минават под мотото „първо брадва, после сватба".
Защитникът дебютира за националния отбор през 1963 г., но първоначално не се чувства комфортно. Причината е във вижданията на селекционера Едмондо Фабри. В един момент Факети не издържа и заявява: „Истинският италиански футбол е този на Интер, а не този, който показва националният отбор". Той обяснява, че не вкарва голове, защото „синьор Фабри ни забранява да се включваме в атаките. Той се стреми само към равенства, а с такъв подход няма да направим нищо на световното в Англия".
Пророчески думи. За Италия и за Факети Мондиал'66 се превръща в кошмар. Руснакът Численко развинтва Джачинто и вкарва гол за победата на СССР с 1:0. Но най-големият кошмар предстои: "адзурите" губят със същия резултат от КНДР и отпадат още в груповата фаза! Това е най-големият позор в историята на „калчото", но както италианският футбол, така и Факети, се възраждат.
Джачинто получава капитанската лента на 24 години и продължава напред. Реваншът идва съвсем скоро - през 1968 г. Италия става европейски шампион, макар че се промъква през иглени уши до титлата. На четвъртфинала "адзурите" губят с 2:3 в София (голове на Котков, Дерменджиев и Жеков за България, автогол на Пенев и попадение на Прати за гостите), но бият 2:0 на реванша (Прати, Доменгини). А полуфиналът срещу СССР е решен с жребий. На финала пък Италия надвива Югославия чак в преиграването - 2:0 след 1:1 в първия двубой.
На световното през 1970 г. „адзурите" пак са на финал, но губят от един от най-великите отбори на Бразилия с 1:4.
След края на дългата си кариера като играч Факети остава във футбола, като заема различни ръководни постове в Аталанта и най-вече в своя Интер. Остава при „черно-сините" до края на живота си. Заема президентския пост в клуба от януари 2004 до смъртта си през 2006. Може да се каже, че неговата работа е в основата на успешния период на Интер, увенчан със спечелването на Шампионската лига през 2010 г.
На официалния сайт на клуба под портрета на Факети стои красноречивият надпис: „Такъв трябва да бъде човек".
Действително, за личностните качества на легендата може да се говори поне толкова, колкото и за футболните. В цялата си кариера защитникът получил само един червен картон: за иронични аплодисменти по адрес на съдията.
През 60-те години, когато и незначителна според днешните разбирания контузия можела да сложи край на кариерата на пострадалия, джентълменското поведение на исполина Факети се ценяло много повече от съвременния формален феърплей.
През 1978, когато бранителят разбрал, че не е готов за световното първенство, сам помолил селекционера Енцо Беардзот да вземе някой друг на негово място. Във всичките си публични и не чак толкова публични изяви Факети се отличавал с искреност, порядъчност и изключително внимание към събеседника.
Днес номер 3 е изтеглен от обръщение в Интер в чест на легендата. Журналистът Джани Мура дава най-красноречивата оценка за Факети: „За онези, които не са го виждали на терена, ще кажа, че той бе символ на честност, надеждност, търпение и сила, но добра сила".
* Материалът е част от поредицата на руския сайт Спорт Сегодня - „Недосегаемите", посветен на футболисти, прекарали цялата си кариера в един клуб.
Превод: Арам Потурлян
Биография
Джачинто Факети
Дата на раждане: 18 юли 1942 г.
Починал: 4 септември 2006
Националност - италианец
Клуб - Интер
Сезони в клуба - 18 (1960 - 1978)
Мачове - 629
Голове - 75
Шампион - 4 пъти (1963, 1965, 1966, 1971)
КЕШ - 2 пъти (1964, 1965)
Междуконтинентална купа - 2 пъти (1964, 1965)
Купа на Италия - 1978
Европейски шампион - 1968
Сребърен медалист на световно първенство – 1970
Цитати:
Артуро Биондоли (треньор на Факети в юношеския отбор): Когато момчетата се деляха на два отбора, винаги имаше спорове заради Джачинто. Когато едините искаха да го вземат, другите протестираха: Не може да го вземете, той играе за трима: в защита, в средата и в атака!
Сандро Мацола (съотборник): Нашето поколение вярваше в това, което правеше и бе отдадено на целта си. Факети вярваше в упоритата работа и следваше учението на Ерера на терена и извън него. Беше абсолютен професионалист, обръщаше внимание и на най-дребните детайли.
Пиетро Карбрас (журналист и биограф на Факети): Той бе не просто символ на Интер, а на спорта! Цяла Италия го обичаше и уважаваше. Доказателство за това видяхме и на погребението му - дойдоха да го изпратят 12 000 души!
http://imageshack.us/photo/my-images/4/618x346.jpg/
До края на живота си той остана верен на Интер - през 2006 смъртта го завари като президент на любимия клуб
Източник: webcafe.bg
Posted by: ivofen May 20 2012, 15:57
Само едно може да се каже:Поклон пред такива хора и светла им памет.А господ си знае работата с тези който се опитаха да му опетнят паметта.
Posted by: Provenzano May 20 2012, 16:21
Каквото и да кажем за Факети винаги ще бъде малко! Вечна му памет и поклон...
Posted by: RoLeX May 20 2012, 20:59
Велик !
Да го духат гобите,които се опитаха да му опетнят името
Posted by: Il Capitano Jul 18 2012, 11:48
Ако Джачинто Факети беше сред нас, то днес щеше да навършва 70 години!
Posted by: radiinter Sep 4 2012, 20:16
Един от най-тъжните дни в историята на Интер.Преди 6 години почина "Чипе".